Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (17)

Дълбока мисъл №4

Грижи се

за растенията

за децата

Имаме чистачка, която идва всеки ден за три часа, но за цветята се грижи мама. Страшен цирк! Тя има две лейки, една за вода с тор и друга — за неваровита вода, както и една пръскачка с различни позиции за „целенасочен“, „дъждовен“ и „пулверизиращ“ режим на пръскане. Всяка сутрин тя преглежда двайсетте зелени растения в апартамента и им прилага обработката, която се налага за момента. Мърмори си куп неща, напълно безразлична към останалия свят. Може да кажете и най-голямата глупост на мама, докато се занимава с растенията си, тя все едно няма да ви обърне никакво внимание. Например фразата: „Днес смятам да се надрусам и да си прасна една свръхдоза“ получава следния отговор: „Листата на кенцията са пожълтели, много вода съм й сложила, това не е никак хубаво“.

Ето че вече се очертава началото на парадигмата: ако искаш да си пропилееш живота, като не слушаш какво ти казват другите, отглеждай зелени растения. Но това не е всичко. Когато мама пръска с вода листата на растенията, виждам каква надежда я изпълва. Мисли си, че това е един вид балсам, който ще проникне в растението и ще му даде всичко нужно за неговия растеж. Същото се отнася и за торовете, които тя поставя под форма на малки пръчици в пръстта (всъщност в сместа пръст-пясък-торф, която поръчва специално за всяко растение в разсадника край Порт д’Отьой). Мама храни растенията както е хранила децата си: вода и тор за кенцията, зелен фасул и витамин С за нас. И ето същността на парадигмата: съсредоточете се върху предмета, дайте му хранителни елементи, които идват отвън, проникват вътре и, вече влезли, го карат да расте и му действат благотворно. „Пшит“ по листата и ето че растението е готово да се изправи срещу живота. Гледате го с безпокойство и надежда, осъзнавате крехкостта на живота, тревожите се за възможните инциденти, но същевременно изпитвате задоволство, че сте направили всичко необходимо, че сте изиграли ролята си на хранител: чувствате се успокоени и за известно време — на сигурно място. Така вижда живота мама: поредица заклинателни действия, неефикасни, колкото и нейното „пшит“, които създават кратка илюзия за сигурност.

А би било толкова по-добре, ако споделяхме заедно нашата несигурност, ако се бяхме събрали не привидно, а истински, за да си кажем, че зеленият фасул и витамините С, макар и да подхранват животинчето, не спасяват живота му и не са храна за душата.