Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (10)

Дълбока мисъл №3

Силните

в човешкия род

не правят нищо

говорят

продължават да говорят

Това е моя дълбока мисъл, родена от друга дълбока мисъл. Един от гостите на татко я изрече миналата вечер: „Онези, които умеят да правят — правят, онези, които не умеят да правят — преподават, онези, които не умеят да преподават — преподават на преподавателите, а онези, които не умеят да преподават на преподавателите — се занимават с политика“. Всички намериха това за много умно, но по погрешни причини. „Толкова е вярно“, каза Коломб, която е специалист по фалшивата самокритика. Тя е от хората, за които знанието означава власт и прошка. Ако знам, че принадлежа към самодоволен елит, който разпродава общото благо поради излишна арогантност, не подлежа на критика и спечелвам двойно по-голям престиж. И татко е склонен да мисли така, макар че не е такъв кретен като сестра ми. Все още вярва, че съществува нещо, което се нарича дълг, и въпреки че според мен това е химера, то го предпазва от слабоумието на цинизма. Ще обясня: няма по-сантиментално и лекомислено същество от циника. Това е така, защото той все още е дълбоко убеден, че светът има смисъл, и тъй като не може да се откаже от тъпотиите на детството, възприема обратното поведение. „Животът е курва, вече не вярвам в нищо и ще му се наслаждавам, докато ми се доповръща“ — ето философията на недоволния наивник. Точно такава е сестра ми. Може да е завършила висшето педагогическо училище, но все още вярва в Дядо Коледа, и то не защото има добро сърце, а защото е напълно инфантилна. Тя глупаво се хилеше, когато колегата на татко изрече прекрасната си фраза, сякаш за да каже: „Аз владея огледалната композиция и тези думи са потвърждение на онова, което отдавна мисля: Коломб е невероятно тъпа“.

Според мен обаче тази фраза е истинска дълбока мисъл именно защото не е вярна, във всеки случай не е напълно вярна. Тя не означава онова, което си мислим отначало. Ако се издигаме в обществената йерархия пропорционално на некомпетентността си, гарантирам ви, че светът нямаше да бъде същият. Тази фраза не иска да каже, че некомпетентните заемат най-високите места, а че нищо не е по-сурово и по-несправедливо от човешката действителност: хората живеят в свят, където думите, а не делата имат власт, където върховната компетентност е умението да боравиш с езика. И това е ужасно, защото всъщност ние сме примати, програмирани сме да ядем, да спим, да се възпроизвеждаме, да завладяваме и пазим територията си и защото най-надарените от нас винаги са измамени от другите, от онези, които говорят добре, макар че са неспособни да защитят градината си, да донесат заек за вечеря или да правят деца както трябва. Хората живеят в свят, където доминират слабите. Това е страшно обидно за животинската ни природа, един вид извращение и дълбоко противоречие.