Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (11)

5
Печален жребий

След един месец неистово четене решавам с дълбоко облекчение, че феноменологията е чиста измама. Така както катедралите са събуждали винаги у мен чувство, близко до припадък, същото като онова, което хората изпитват при вида на сътвореното във възхвала на нещо несъществуващо, така и феноменологията подхранва моето недоумение, че е възможно толкова много ум да се впрегне в служба на толкова безсмислено начинание. Тъй като сега е ноември, уви, нямам джанки подръка. В подобни случаи, честно казано — единайсет месеца в годината, се примирявам с черен шоколад (70%). Но предварително знам резултата от теста. Дори да имах време да изям пет кила шоколад, пак щях шумно да се тупам по хълбоците, докато чета и прекрасна глава като „Разкриване на крайния смисъл на знанието в усилието да бъде «изживяно» като ноематичен феномен“ или пък „Конститутивните проблеми на трансценденталното его“ щеше да ме накара да умра от смях, щеше направо да ми пръсне сърцето, така както си седя потънала сред възглавнички в креслото, със сок от джанки и шоколад, стичащ се по брадичката ми. Когато решите да се захванете с феноменологията, трябва да сте наясно с факта, че тя се свежда до един двоен въпрос: каква е природата на човешкото съзнание? Какво познаваме от света?

Да вземем първия.

Хилядолетия наред от „опознай себе си“ до „мисля, следователно съществувам“ непрекъснато се говори за онова смешно предимство на човека, наречено съзнание, и най-вече за способността на това съзнание да превърне самото себе си в обект. Когато някъде го сърби, човек се чеше и осъзнава, че се чеше. Ако го попитат: „Какво правиш“, той отговаря: „Чеша се“. Ако продължим с изследването (осъзнаваш ли, че осъзнаваш факта, че се чешеш?), той пак отговаря: „Да“, както и на всички останали допълнителни „осъзнаваш ли“. Дали като знае, че се чеше, човек го сърби по-малко? Дали рефлексивното съзнание влияе благотворно на реда на сърбежите? Ни най-малко. Да знаеш, че те сърби, и да осъзнаваш, че осъзнаваш факта, че го знаеш, не променя по никакъв начин факта, че те сърби. Допълнително затруднение — трябва да изтърпиш прозорливостта, произтичаща от този печален жребий, и се обзалагам на пет кила джанки, че това засилва неприятното усещане за сърбеж, което котаракът ми отстранява с просто движение на предната лапа. Обаче на хората им се струва толкова необикновено — защото никое друго животно не е способно да го прави и по този начин ние се откъсваме от животинското, — че едно същество може да знае, че знае, че се чеше, това предимство на човешкото съзнание за мнозина изглежда като проява на нещо божествено, което вътре в нас убягва на хладния детерминизъм, подчиняващ всички физически неща.

Цялата феноменология почива на следната увереност: нашето рефлексивно съзнание, белег на онтологичното ни достойнство, е единственото нещо у нас, което си струва да бъде изучавано, защото ни спасява от биологичния детерминизъм.

Изглежда, никой не осъзнава факта, че след като сме животни, подчинени на хладния детерминизъм на физическите неща, всичко предшестващо е невалидно.