Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (13)

7
В Конфедерацията на Южните щати

— Какво четете? — пита ме Мануела, която слиза задъхана от дома на една дама на име Дьо Броли, приготовленията за чиято вечеря са причината за тази охтика. След като беше получила от доставчика седем кутии хайвер „Петросян“, тя дишаше като Дарк Вейдър^[1].

— Антология на фолклорни стихотворения — казвам аз и затварям завинаги Хусерл.

Виждам, че днес Мануела е в добро настроение. Тя енергично вади от кошничката целувките, все още увити в белите листчета хартия, в които ги е пекла, сяда, приглажда грижливо покривката с опакото на ръката си, прелюдия към вълнуващо изявление.

Нареждам чашите, сядам на свой ред и чакам.

— Госпожа Дьо Броли не е доволна от трюфелите — започва тя.

— Така ли? — казвам аз учтиво.

— Не миришели на нищо — продължава тя, сякаш този техен недостатък е огромна лична обида.

Наслаждаваме се на тази информация както подобава и за мен е истинско удоволствие да си представя Бернадет дьо Броли в кухнята й, обезумяла и разчорлена, мъчеща се да залее престъпните гъби със сос от манатарки и пачи крак, обзета от смешната, но безумна надежда, че те в края на краищата ще започнат да миришат на нещо наподобяващо гора.

— А пък Нептун се изпика в краката на господин Сен Нис — продължава Мануела. — Горкото животинче сигурно се е стискало от часове и когато господинът извади каишката му, то не можа да изчака и си свърши работата в антрето върху крачола на панталона му.

Нептун е кокерът на собствениците от третия етаж вдясно. Вторият и третият са единствените етажи, разделени на два апартамента (по двеста квадратни метра всеки). На първия живеят Дьо Броли, на петия Жос, а на седмия Палиер. На втория Мьорис и Розен, а на третия Сен Нис и Бадоаз. Нептун е кучето на семейство Бадоаз или по-точно на госпожица Бадоаз, която следва право в Асас^[2] и организира купони с други собственици на кокери, които следват право в Асас.

Изпитвам голяма симпатия към Нептун. Да, ние взаимно се ценим, несъмнено поради съучастничеството, родено от това, че чувствата на единия веднага се възприемат от другия. Нептун усеща, че го обичам; различните му желания са ми ясни. Най-забавното в цялата работа е, че докато той упорито иска да си бъде куче, стопанката му би желала да го направи джентълмен. Когато излиза на двора, на края, ама съвсем на края на жълтеникавата си кожена каишка, той гледа жадно калните локви пред себе си. Ако стопанката му дръпне рязко повода, той веднага кляка и, без да се церемони, започва да си лиже туй-онуй. Атина, смешният уипет на Мьорисови, го кара да плези език като похотлив сатир и да пъхти предварително с глава, натъпкана с фантазми. Най-смешна у кокерите е люлеещата се като ладия походка, когато са в закачливо настроение. Сякаш завинтени под лапите им пружини ги изтласкват нагоре, но спокойно, без друсане. Това раздвижва лапите и ушите им както вълнението — кораба, и кокерът, малко параходче, плаващо по твърдата земя, внася в градската среда някакъв морски привкус, който много обичам.

И накрая, Нептун е голям лакомник, готов на всичко за парче ряпа или кора корав хляб. Когато стопанката му минава край помещението за боклука, той тегли каишката като обезумял с изплезен език и побесняла опашка. За Диан Бадоаз това е истинска катастрофа. Тази изискана душа мисли, че кучето й трябва да бъде като девойките от висшето общество в Савана по време на Конфедерацията на Южните щати — те можели да си намерят мъж само ако се престрували, че никога не им се яде.

Вместо това Нептун се държи като гладен янки.