Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (51)

9
Старо злато

Точно срещу вратата, осветена от сноп светлина, има картина.

Само величието на изкуството може да обясни внезапното изчезване на съзнанието за моята недостойност за сметка на естетическия шок. Не мога да се позная. Заобикалям господин Озу, привлечена от гледката.

Картината е натюрморт, който изобразява маса, приготвена за лека закуска със стриди и хляб. На преден план в сребърна чиния има полуобелен лимон и нож с украсена дръжка. На заден план — две затворени стриди, парче черупка, чийто седеф се вижда, и калаена чиния, която несъмнено съдържа черен пипер. Между двете чинии лежи една чаша, до нея хлебче с бяла среда, а отляво стърчи голяма чаша, пълна до половина с бледа, златиста течност. Чашата е тумбеста като обърнат купол и има широко и цилиндрично столче, украсено със стъклени кръгчета. Цветовата гама се разполага между жълтото и черното. Фонът е с цвят на позацапано старо злато.

Обожавам натюрмортите. Взела съм от библиотеката всички книги за изобразителното изкуство и съм издирвала жанровите картини. Посетила съм Лувъра, Орсе, Музея на модерното изкуство и успях да видя, о, какво откровение и възторг! изложбата на Шарден през 1979-а в Пти Пале. Цялото творчество на Шарден обаче не може да се мери и с една от големите картини на холандските майстори от XVII век. Натюрмортите на Питер Клаас, Вилем Клаас-Хеда, Вилем Калф и Осиа Беерт са шедьоври в този жанр и изобщо шедьоври, за които, без да се колебая, ще дам цялото италианско кватроченто.

А тази картина без никакво съмнение е от Питер Клаас.

— Това е копие — казва зад мен господин Озу, когото напълно съм забравила.

Защо този мъж отново ме кара да трепна.

Трепвам.

Овладявайки се, понечвам да кажа нещо от рода на:

— Много е хубаво — което би имало същия ефект за изкуството, какъвто би имал изразът изнапредвид по отношение на красотата на езика.

Каня се, тъй като вече съм възвърнала контрола над себе си, да възобновя ролята си на тъпа портиерка, продължавайки със:

— Какво ли не правят в наши дни (в отговор на „това е копие“).

И се каня също така да нанеса окончателен удар на подозренията на господин Озу, който ще ги довърши и веднъж завинаги ще покаже колко очевидно е моето недостойнство.

— Какви странни чаши.

Обръщам се.

Думите:

— Копие на какво? — които смятам за най-подходящи, се заклещват в гърлото ми.

Вместо това казвам:

— Колко е красиво.