Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (48)

7
Пременена като селска мома

— Уауу, вие сте супер — казва Мануела.

Една ономатопея и подобна фамилиарност в устата на Мануела, която никога не съм чула да произнесе нито една просташка дума, е все едно папата, забравяйки сана си, да каже на кардиналите: а бе къде е скапаната ми тиара?

— Не ми се подигравайте — казвам аз.

— Да се подигравам ли? — казва тя. — Рьоне, изглеждате прекрасно.

И от вълнение сяда.

— Истинска дама — добавя тя.

Именно това ме тревожи.

— Ще изглеждам смешно, ако отида на вечеря, пременена като селска мома на сгледа — казвам аз, приготвяйки чая.

— Нищо подобно, естествено е, когато човек отива на вечеря, да се облече официално. Всички го смятат за нормално.

— Ами това — опипвам черепа си и пак усещам шок от допира с нещо въздушно.

— Сложили сте нещо после, отзад косата ви съвсем се е сплескала — казва Мануела, бърчейки вежди, и вади от чантата си малко пакетче, увито с червена коприна.

— Скалички.

Да, време е да минем на друга тема.

— Е? — питам аз.

— Ах, ако бяхте там! — въздъхва тя. — Помислих си, че ще получи сърдечна криза. Казах: „Госпожо Палиер, съжалявам, но повече няма да идвам“. Тя ме погледна, не разбра. Трябваше да й го повторя два пъти! Тогава тя седна и ми каза: „А аз какво ще правя?“.

Мануела замълча с огорчение.

— Ако поне ми беше казала: А какво ще правя без вас? Има късмет, че трябва да намеря работа на Рози. Иначе щях да й кажа: Госпожо Палиер, можете да правите какво си искате, да си…

Шибана тиара, казва папата.

Рози е една от многото племенници на Мануела. Знам какво означава това. Мануела мисли за връщане, но една златна жила като дома на улица „Грьонел“ №7 трябва да остане в семейството — затова тя настанява Рози на своето място, очаквайки големия ден.

Господи, а какво ще правя аз без Мануела?

— Какво ще правя без вас? — питам аз, усмихвайки се.

Внезапно и на двете очите ни се насълзяват.

— Знаете ли какво си мисля? — казва Мануела, като си бърше бузите с голяма червена кърпа стил тореадор. — Напуснах госпожа Палиер — това е знак. Нещо ще се промени за добро.

— Тя попита ли ви защо?

— Е, това е най-хубавото — отговаря Мануела. — Не посмя. Понякога доброто възпитание е проблем.

— Но тя ще го научи много бързо — казвам аз.

— Така е — ликува Мануела. — Обаче знаете ли какво? Само след месец ще ми каже: вашата Рози е истинска перла. Добре, че напуснахте. О, тези богаташи… фъшкии!

Лайняната тиара, нервира се папата.

— Каквато и да става — казвам аз, — ние сме приятелки.

Споглеждаме се усмихнати.

— Да — казва Мануела. — Каквото и да става.