Олга Токарчук
Правек и други времена (79)

Времето на четворните неща

Изидор от година на година все повече си даваше сметка, че никога няма да замине от Правек. Спомняше си границите в гората, онази невидима стена. Тази граница беше за него. Възможно беше Рута да я премине, но той нямаше нито сила, нито желание.

Къщата опустя. Само през лятото се оживяваше, заради летовниците, а тогава Изидор въобще не напускаше тавана. Страхуваше се от непознати хора. Последната зима при Боски често идваше Уклея. Беше остарял и надебелял. Лицето му беше сиво, подпухнало, очите — кървясали от водката. Сядаше на масата, тогава изглеждаше като планина от развалено месо, и непрестанно се хвалеше с хрипливия си глас. Изидор го ненавиждаше.

Уклея навярно усещаше това и понеже беше щедър като самия дявол, направи подарък на Изидор — подари му снимките на Рута. Това беше премислен подарък. Уклея избра само тези фотографии, на които голото тяло на Рута, разпарчетосано от странното осветление, беше покрито от купчините на туловището му. Само на някои от тях се виждаше женско лице — отворени устни, прилепнали за бузите потни коси.

Изидор разгледа снимките в мълчание, а после ги остави на масата и се качи горе.

— За какво му показа тези снимки? — чу още гласа на Павел.

Уклея избухна в смях.

От този ден Изидор престана да слиза долу. Миша му носеше храна на тавана и сядаше до него на леглото. Двамата мълчаха малко, след което Миша въздишаше и се връщаше в кухнята.

Нямаше желание да става. Добре му беше да лежи и сънува. А сънуваше все едно и също — огромно пространство, изпълнено с геометрични форми. Матови многостени, прозрачни пирамиди и цилиндри, които се меняха в различни отблясъци. Плуваха над обширна равнина, която би могла да бъде наречена земя, ако не беше това, че над нея нямаше небе. Вместо него зееше голяма черна дупка. Вглеждането в нея докарваше страх в съня.

В съня цареше тишина. Дори когато мощните им части се допираха една до друга, това не беше съпътствано от никакво скърцане, никакъв шум.

В този сън Изидор го нямаше. Имаше само някакъв непознат наблюдател, свидетел на случките в живота му, който живееше в Изидор, но не беше него.

След такъв сън го болеше главата и трябваше през цялото време да се бори с риданието, което идваше незнайно откъде и за постоянно се нанесе в гърлото му.

Веднъж при него дойде Павел. Каза, че ще играят в градината и да слезе при тях. Огледа се из таванчето с признание.

— Добре си се наредил тук — промърмори.

Зимата съпътстваше тъгата на Изидор. Когато гледаше голите полета и сивото влажно небе, винаги си спомняше за същата тази гледка, която видя едно време, заради Иван Мукта. Картината на света без никакво значение и смисъл, без Бог. Ужасен мигаше с клепачи — толкова много искаше да изтрие това видение завинаги от паметта си. Но картината, хранена от тъгата, беше склонна да се разраства, обсебвайки тялото и душата му. Изидор все по-често се чувстваше стар, боляха го костите при всяка промяна на времето — светът го измъчваше по всякакви начини. Изидор не знаеше какво да прави със себе си, къде да се скрие.

Това траеше няколко месеца, докато не се пробуди в него инстинктът, и Изидор реши да се спасява. Когато за първи път се появи в кухнята, Миша се разплака и дълго го прегръщаше в своята престилка, която миришеше на готвено.

— Миришеш като мама — каза той.

Сега веднъж дневно слизаше бавно долу по тесните стълби и безсмислено слагаше съчки в огъня. На Миша винаги й кипеше някакво мляко, някаква супа, и този познат безопасен мирис му връщаше отблъснатия празен свят. Взимаше си нещо за ядене и, като си мърмореше под носа, се връщаше горе.

— Да беше нацепил дърва — подхвърляше след него Миша.

Цепеше дърва с благодарност. Запълваше поляните с дърва.

— Стига си цепил — ядосваше се Миша.

Затова извади от кутията бинокъла на Иван и от сноп те четири прозорци инспектираше целия Правек. Гледаше на изток и виждаше на хоризонта къщите на Ташов, а пред тях горите и ливадите край Бялка. Виждаше Нехчиялова, която живееше в къщата на Флорентинка, как доеше крави на поляната. Гледаше на юг параклиса на св. Рох и мандрата, и моста към градчето, и някаква заблудена кола, и пощальона. После се преместваше на западния прозорец — имаше изглед към Йешкотле, река Черна, покрива на чифлика, кулите на църквата и все още пристроявания старчески дом. Накрая отиде до северния прозорец и се насищаше с ивиците гора, които прерязваха панделката на шосето за Келце. Виждаше едни и същи пейзажи по всяко време на годината — бели и снежни, зелени пролетни, цветни летни и избелели есенни.

Точно тогава Изидор откри, че мнозинството важни неща на света е четворно. Взе лист сива хартия и нарисува с молив таблица. Таблицата имаше четири графи. На първия ред Изидор написа: Запад Север Изток Юг. А веднага след това добави: Зима Пролет Лято Есен. И му се строи, че е положил първите няколко думи на някакво необикновено важно изречение.

Това изречение навярно имаше огромна мощ, защото сега всички сетива на Изидор се настроиха към преследване на четворностите. Търсеше ги при себе си на тавана, но и в градината, когато му наредиха да плеви краставиците. Намираше ги във всекидневните работи, в предметите, в своите навици и в приказките, които си спомняше от детството. Чувстваше, че ще оздравее, че ще излезе от крайпътните гъсталаци на прав път. Не започва ли всичко да става ясно? Не е ли достатъчно да напрегнеш малко разума си и да опознаеш реда, който лежи в полезрението, стига само да погледнеш?

Отново ходеше до селската библиотека и заемаше цели торби книги, защото си даде сметка, че много четворни неща вече са записани.

В библиотеката имаше много книги с красивия ех libris на чифликчията Попелски — над купчина камъни се издига птица с разперени крила, подобна на орел. Птицата се опира с нокти на буквите FENIX. Над птицата се вижда надпис: „Ех libris на Феликс Попелски“.

Изидор заемаше само книги с феникса и този знак стана марка за добри книги. За съжаление, бързо се ориентира, че цялата колекция книги започва едва от Л. На нито една от лавиците не намираше автори с фамилии от А до К. Така четеше Лао-цзъ, Ленин, Лайбниц, Лойола, Лукиан, Марциялис, Майринк, Мицкевич, Ницше, Ориган, Парацелс, Питагор, Порфирий, Платон, Плотин, По, Прус, Кеведо, Русо, Шилер, Словацки, Сократ, Спенсър, Спиноза, Шекспир, Сведенборг, Сенкевич, Товиански, Талес от Милет, Тертулиан, Тома Аквински, Верне, Вергилий, Волтер. А колкото повече четеше, толкова повече му липсваха авторите с началните букви: Августин, Андерсен, Аристотел, Авицена, Блейк, Честъртън, Данте, Дарвин, Диоген, Хайне, Хегел, Хофман, Омир, Хьолдерлин, Юго, Юнг, Клеменс. Прочете също вкъщи общата енциклопедия, но не стана от това нито по-мъдър, нито по-добър. Затова пък имаше все повече да пише в своите таблици: Едни четворки бяха очевидни, достатъчно беше само да си внимателен: Кисело Сладко Горчиво Солено, или: Корени Стъбло Цвят Плод, или: Зелено Червено Синьо Жълто, или: Ляво Горе Дясно Долу. А също така: Око Ухо Нос Уста.

Много такива четворности намери в Библията. Едни от тях изглеждаха по-първични, по-стари и те раждаха другите. Оставаше с впечатлението, че под окото му четворките са размножават и увеличават в безкрайността. Накрая започна да подозира, че самата безкрайност също би трябвало да е четворна като името на Бога: I H W H.

Четирима пророци от Стария Завет: Исая, Йеремия, Йезекил, Данаил.

Четири реки на Едем: Фисон, Гион, Тигър, Ефрат.

Обликът на херувимите: Човек, Лъв, Вол, Орел.

Четирима Евангелисти: Матей, Марко, Лука, Йоан.

Четири основни добродетели: Мъжество, Справедливост, Благоразумие, Въздържание.

Четирима конници на Апокалипсиса: Война, Мор, Глад, Смърт.

Четири стихии според Аристотел: Земя, Вода, Въздух, Огън.

Четири аспекта на съзнанието: Възприятие, Усещане, Мислене, Интуиция.

Четири царства в Кабала: Минерално, Растително, Животинско Човешко.

Четири аспекта на времето: Пространство Минало Настояще Бъдеще.

Четири алхимични съставки: Сол Сяра Азот Живак.

Четири алхимични дейности: Coagulatio Solutio Sublimatio Calcinatio

Четири букви на свещената сричка: А О U M.

Четири кабалистични сефироти: Милост Красота Сила Власт.

Четири състояния на съществуване: Живот Умиране Период Възраждане. И смърт след смъртта

Четири състояния на съзнанието: Летаргия Дълбок сън Лек сън Будно състояние.

Четири качества на сътворяването: Твърдост Течност Газообразност Светлина.

Четири човешки способности, според Гален: Φизическа Естетическа Интелектуална Морална и духовна.

Четири основни алгебрични операции: Събиране Изваждане Умножение Деление.

Четири измерения: Ширина Дължина Височина Време.

Четири състояния на съсредоточаване: Твърдо тяло Течност Газ Плазма.

Четири основи, които изграждат ДНК: TAGD.

Четири темперамента, според Хипократ: Флегматик Меланхолик Сангвиник Холерик.

И все още списъкът не беше затворен. Не можеше да бъде затворен, защото тогава би свършил светът. Така си мислеше Изидор. Мислеше също, че е попаднал на следа на ред, който е валиден в цялата вселена, на особена божа азбука.

С времето преследването на четворните неща промени разума на Изидор. Във всяко нещо, във всяко най-малко явление виждаше четири части, четири стадия, четири функции. Виждаше настъпващи след себе си четворки, размножаването им в осмици и шестнадесетици, постоянната промяна на четворната алгебра на живота. За него вече не съществуваше цъфтящата ябълка в овощната градина, а четворна компактна структура, съставена от корени, дънер, листа и цветове. И, което е интересно — четворката е безсмъртна — през есента на мястото на цветовете има плодове. Това, че през зимата от ябълката остава само дънер и корени, Изидор трябваше да премисли. Откри закона за редукцията на четворката в двойка — двойката е период на почивка за четворката. Четворката се превръщаше в двойка, когато спи, както дървото през зимата.

Нещата, които не показваха веднага своята четворна структура, бяха предизвикателство за Изидор. Веднъж се вгледа във Витек, който се опитваше да обязди млад кон. Конят риташе и го хвърляше на земята. Изидор си помисли, че положението, наричано разговорно „човек на кон“ само на пръв поглед изглежда от два елемента. Действително, съществува преди всичко човек и кон. Съществува също така трета цялост, а именно човек на коня. Тогава къде е четвъртото?

Това е кентавър, нещо повече от човек и кон, това е човек и кон едновременно, дете на човека и коня, на човека и козата, разбра изведнъж Изидор и почувства отново същото това отдавна забравено вече безпокойство, което му остави някога Иван Мукта.