Олга Токарчук
Правек и други времена (35)

Времето на Геновева

Геновева переше бельо в Черна. От студа й се вдървяваха ръцете. Вдигна ги високо към слънцето. Виждаше между пръстите Йешкотле. Видя четири военни камиона, които минаваха покрай параклисчето на свети Рох и караха към площада. После изчезнаха зад кестените край църквата. Когато отново потопи длани във водата, чу изстрели. Течението на реката отскубна от ръцете й одеяло. Единичните изстрели прераснаха в тракане и сърцето на Геновева започна да бие по-силно. Бягаше по брега след бялото платно, което плуваше без контрол, докато изчезна зад завоя.

Над Йешкотле се показа облак от дим. Геновева стоеше безпомощно на място, от което разстоянието беше едно и също до дома, до ведрото с бельо и до горящото Йешкотле. Помисли за Миша и за децата. Чувстваше сухота в устата си, когато тичаше за ведрото.

— Богородице от Йешкотле, Богородице от Йешкотле… — повтори няколко пъти и с отчаяние погледна църквата от другата страна на реката. Стоеше по същия начин, както преди.

Камионите се качиха на ливадите. От единия се изсипаха войници и направиха шпалир. После се появиха следващите с брезентови покривала, които се вееха. От сенките на кестените се открои колона хора. Тичаха, спъваха се и ставаха, носеха някакви куфари, бутаха колички. Войниците набутваха хората по камионите. Ставаше толкова бързо, че Геновева не разбра събитието, на което беше свидетел. Вдигна ръка над очите, защото я заслепяваше залязващото слънце, и едва тогава видя стария Шлом с разкопчан халат, светлокосите деца на Герцови и Кинделови, Шенбертова с небесносиня рокля, дъщеря й с бебе на ръце и мъничкия равин, когото поддържаха за раменете. Забеляза и Ели, съвсем ясно, как държеше за ръка сина си. А после настъпи някакво разбъркване и тълпата разкъса шпалира на войниците. Хората се разбягаха във всички посоки, а тези, които вече бяха в камионите, изскачаха от тях. Геновева с крайчето на окото си видя огън от отвора на цевите, а веднага след това я оглуши гърмът от много автоматични серии. Фигурката на мъжа, от когото не сваляше поглед, се олюля и падна, така както и другите, както много от другите. Геновева изпусна от ръце ведрото и влезе в реката. Течението дърпаше полата й, подкосяваше краката. Автоматите утихнаха, сякаш се измориха.

Когато Геновева се спря на другия бряг на Черна, единият натоварен камион вече караше по посока на пътя. Във втория хората влизаха в тишина. Виждаше как си подават ръце за помощ. Един от войниците с единични изстрели доубиваше падналите. Тръгна следващият камион.

От земята се надигна фигура и се опитваше да избяга към реката. Геновева моментално позна, че това е Рахела на Шенбертови, връстничката на Миша. Държеше на ръце бебе. Един от войниците приклекна и без да бърза се прицели в момичето. Тя се опитваше неуспешно да криволичи. Войникът стреля и Рахела спря. Заклати се за малко настрани, а после падна. Геновева гледаше как войникът дотича и с крак я обърна по гръб. После стреля в белите пелени и се върна в камиона.

Краката на Геновева се огънаха, така че трябваше да клекне.

Когато камионите си заминаха, трудно стана и тръгна през ливадите. Краката й бяха тежки, каменни, не искаха да я слушат. Мократа пола я дърпаше към земята.

Ели лежеше сгушен в тревата. Геновева за първи път от много години го видя отново отблизо. Седна при него и вече никога не се изправи на собствените си крака.