Олга Токарчук
Правек и други времена (72)

Времето на Играта

Странна е Поучителната игра за един играч и странни са правилата й. Понякога играчът остава с впечатлението, че всичко това някога го е изпитал, че някога е играл на нещо подобно, или че познава Играта от сънищата си, или може би от книгите в някоя селска библиотека, която е посещавал, когато е бил дете. В упътването пише така за Шестия Свят:

„Бог сътвори Шестия Свят случайно, а после си отиде. Направи го как да е и временно. В творбата Му беше пълно с дупки и недовършени неща. Нищо не беше ясно, нищо постоянно. Черното преминаваше в бяло, а злото изглеждаше понякога добро, също и доброто често изглеждаше зло. Изоставен сам на себе си, Шестият Свят започна да се създава сам. Малки действия на творене се появяваха отникъде във времето и пространството. Материята сама по себе си беше в състояние да разцъфти в нещо. Нощем се повтаряха предметите, в земята растяха камъни и живееха метали, в по долините започнаха да текат нови реки.

Хората се научиха да творят със силата на волята си и се нарекоха богове. Светът сега беше пълен с милиони богове. Но волята беше подчинена на порива, затова в Шестия Свят се завърна хаосът. Всичко беше твърде много, макар все още да възникваше нещо ново. Времето набираше скорост, а хората умираха от усилието да направят нещо, което още да го няма.

Най-накрая Бог се върна и, изгубил търпение от бъркотията, унищожи цялото творение с една мисъл. Сега Шестият Свят стои празен и глух като бетонна гробница.“