Олга Токарчук
Правек и други времена (8)

Времето на Богородица от Йешкотле

Богородица от Йешкотле, затворена в украсената рамка на иконата, имаше ограничена видимост в църквата. Висеше в страничния кораб и заради това не можеше да види нито олтара, нито входа със съда за светена вода. Една колона й закриваше амвона. Виждаше само преминаващите един по един хора, които влизаха в църквата да се помолят, или цели върволици, когато се придвижваха до олтара за причастие. По време на литургия виждаше десетки човешки профили — мъжки и женски, на възрастни и деца.

Богородица от Йешкотле с цялата си воля помагаше на болните и недъгавите. Беше вписана в иконата със силата на божественото чудо. Когато хората обръщаха лицата си към нея, когато мърдаха устни, стискаха ръце на корема или ги събираха на височината на сърцето, Богородица от Йешкотле им даваше сила и оздравителна мощ. Даваше я на всички, без изключение, не от милосърдие, а заради това, че такава беше нейната природа — да дава оздравителна мощ на тези, които се нуждаят от нея. Какво ставаше по-нататък — това решаваха хората. Едни позволяваха в себе си на тази сила да подейства и оздравяваха. Връщаха се после с фигурки — отлети от сребро, мед или дори от злато миниатюри на излекуваните части от тялото, с мъниста, верижки, на които е изобразена иконата.

Други позволяваха на мощта да изтече от тях като от пробит съд и да попие в земята. А после губеха вярата в чудеса.

Подобен беше случаят с чифликчията Попелски, който се появи пред иконата на Богородица от Йешкотле. Видя го как коленичи и се опита да се моли. Но не можеше, така че се изправи ядосан и гледаше скъпоценните фигурки, даровете, ярките цветове на святото изображение. Богородица от Йешкотле видя, че той силно се нуждаеше от добра, помагаща сила за своето тяло и душа. И му я даде, заля го с нея, окъпа го в нея. Чифликчията Попелски обаче беше непроницаем като кристално кълбо и добрата сила потече по него на студения под на църквата и я накара нежно, едва осезаемо да потрепери.