Олга Токарчук
Правек и други времена (27)

Времето на къщата

Изкопаха основите в идеален квадрат. Страните му отговаряха на четирите посоки на света.

Михал, Павел Боски и работниците издигаха стените най-напред от камък — това беше фундаментът — а после от дървени бали.

Когато затвориха свода на мазето, започнаха да казват на това място „къща“, но едва когато построиха покрива и го украсиха с китка, стана къща завинаги. Защото започва да бъде къща, когато стените й затворят в себе си част от пространството. Именно това затворено пространство е душата на къщата.

Строиха къщата две години. Китката на покрива закачиха през лятото на тридесет и шеста година. Направиха и снимка пред къщата.

Къщата имаше мазета. В едното имаше два прозореца и то трябваше да бъде сутерен и лятна кухня едновременно. В следващото имаше един прозорец — решиха да бъде килер, пералня и да съхранява картофите. В третото изобщо нямаше прозорци — тук щеше да бъде скривалище за всеки случай. Михал нареди да изкопаят още едно, четвърто мазе под третото, малко и студено — за лед и незнайно още защо.

Партерът беше висок, на основите от камък. До този партер се стигаше по стълби с дървен парапет. Имаше два входа. Един, от пътя през терасата направо в голямо преддверие, от което се стигаше до стаите. Другият вход водеше през антрето до кухнята. Кухнята имаше голям прозорец, а под противоположната страна стоеше кухненската печка от светлосини плочки, които Миша избра от Ташов. Печката беше с месингов обков и закачалки. В кухнята имаше три врати: към най-голямата стая, към стълбите и до стаичката. Партерът беше кръг от помещения. Ако се отвореха всички врати, можеше да се обикаля в кръг.

От преддверието стълбите водеха към етажа, където следващите четири стаи чакаха да бъдат завършени.

Над всичко това се издигаше още едно помещение — таванът. Там се стигаше по тесни дървени стълби. Стряхата очарова малкия Изидор, защото имаше прозорци в четирите посоки на света.

Отвън къщата беше покрита с дъски, разположени като рибешки люспи. Това беше идея на стария Боски. Старият Боски нареди и покрива, също толкова красив, колкото покрива на чифлика. Пред къщата растеше бъз. Растеше тук, още когато къщата я нямаше. Сега се отразяваше в стъклата на прозорците. Под бъза поставиха пейка. Под бъза се спираха хора от Правек и се възхищаваха на къщата. Никой от околността не беше построил толкова красива къща. Пристигна на кон и чифликчията Попелски и потупа Павел Боски по гърба. Павел го покани на сватбата.

В неделя Михал отиде да доведе енорийския свещеник, да освети къщата. Свещеникът се спря в антрето и се огледа с признание.

— Хубава къща си построил на дъщеря си — каза на Михал.

Павел повдигна рамене.

Накрая започнаха да носят мебелите. Повечето от тях изработи старият Боски, но имаше и такива, които докараха с фургон от Келце. Например големият стенен часовник, стайният скрин и кръглата дъбова маса с резбовани крака.

На Миша й се натъжаваха очите, когато гледаше обкръжението на къщата. Плоска суха пръст, покрита със суха трева, каквато расте на необработените ниви. Затова Михал купи на Миша дървета. И за един ден нареди около къщата нещо, което някога ще бъде овощна градина. Ябълки, круши, сливи и орехи. В самия център на тази овощна градина посади близнаци ябълки, дървото, чиито плодове са изкусили Ева.