Олга Токарчук
Правек и други времена (71)

Времето на Клоска

В Правек, както и навсякъде по света има такива места, където материята се създава сама, сама възникна от нищото. Това винаги са малки буци реалност, несъществени за цялото, и поради това не заплашват равновесието на света.

Такова място има край волския път на склона. Изглежда обикновено — като къртича дупка, като невинна раничка по тялото на земята, която никога не зараства. Само Клоска знае за него и се спира по пътя за Йешкотле, за да погледа самосътворяването на света. Там намира странни неща и не-неща: червен камък, който не прилича на нито един друг камък, парче чворесто дърво, бодливи семена, от които после в градината й порастваха бледи цветчета, оранжева муха, а понякога само някакъв аромат. Клоска оставаше с впечатлението, че незабележимата къртича дупка създава също и пространство, че склонът край пътя бавно се разраства и всяка година нивата на Малак се увеличава, на която той — без да осъзнава нищо — сади картофи.

Клоска си въобразяваше, че един ден ще намери там дете, момиченце, и ще го вземе при себе си, за да заеме мястото, изоставено от Рута. Една есен обаче къртичата дупка изчезна. През следващите месеци Клоска се опитваше да улови бълбукащото пространство, но нищо не се случи, така че сметна, че кранчето на самосътворяването се е преместило някъде другаде.

Друго такова място вероятно имаше за известно време във фонтана на площада в Ташов. Фонтанът издаваше звуци, шепоти, шумове, а понякога във водата му намираха някакви подобни на желе смазки, откъснати кълбета косми, зелени части от голямо растение. Хората сметнаха, че фонтанът е страшен и го разрушиха, като направиха паркинг.

И разбира се в Правек съществува, както навсякъде на света, място, където действителността се свива, изчезва от света, като въздух от балон. Появи се на нивите зад гората веднага след войната и от този момент се увеличаваше все по-видимо. В земята се образува вдлъбнатина, която дърпа надолу, незнайно къде, жълт пясък, чимове трева и полски камъни.