Олга Токарчук
Правек и други времена (69)

Времето на Папугова

Старият Боски построи къща, но не изкопа кладенец, затова Сташя Папугова трябваше да ходи за вода по съседски при брат си. Взимаше на рамене дървените кобилици и закачаше на тях ведрата. Когато вървеше, ведрата скърцаха ритмично.

Папугова наливаше вода от кладенеца и тайно се оглеждаше из двора. Виждаше проветряващото се спално бельо — меките пухени юргани, нахвърляни на пръти. „Изобщо не бих искала да имам такива пухени юргани — мислеше си. — Твърде много топлят и перушината се събира в краката. Предпочитам моите, облечени в платно, леки завивки.“ Студената вода се разливаше по босите й стъпала. „Също не бих искала такива големи прозорци. Колко ли много има за миене. Нито тюлени завеси — нищо не се вижда през тях. Не бих искала толкова деца, а обувките на висок ток са вредни за краката.“

Миша вероятно чуваше скърцането на кобилиците, защото излизаше на стълбите и канеше Сташя вкъщи. Сташя оставяше ведрата на цимента и влизаше в кухнята на Боски, където винаги миришеше на изгоряло мляко и на готвено. Сядаше на столче до печката, никога на стол. Миша разгонваше децата и изтичваше под стълбите. Винаги изкарваше оттам нещо полезно: панталони за Янек, пуловерче, обувки от Антек. Нещата от Миша Папугова трябваше да прекроява — бяха твърде малки. Но обичаше да шие в леглото, когато се събудеше. Така добавяше клинове, подшивки, къдрички. Разшиваше подгъвите.

Миша черпеше Сташя с кафе в стъклена чаша. Кафето беше добре сварено, имаше дебел каймак, на който за миг се задържаше захарта, преди да падне на дъното. Сташя не можеше да се нагледа на красивите пръсти на Миша, когато сипваха зърна в мелничката, а после въртяха ръчката. Накрая чекмедженцето на мелничката се напълваше, а из кухнята се разнасяше аромат на прясно смляно кафе. Харесваше този аромат, но самото кафе й се струваше горчиво и невкусно. Затова сипваше в чашата няколко лъжички захар, докато сладостта победи горчивината. Гледаше изпод око как Миша се наслаждава на кафето, как го разбърква с лъжичка, как хваща чашата с два пръста и я повдига до устата. А после правеше същото.

Разговаряха за децата, градините, готвенето. Но се случваше Миша да стане прозорлива.

— Как живееш без мъж?

— Нали си имам Янек.

— Знаеш за какво говоря.

Сташя не знаеше какво да каже. Разбъркваше кафето с лъжичка.

„Лошо се живее без мъж“ — мислеше си вечер в леглото. Гърдите и коремът на Сташя искаха да се прегърнат с мъжко тяло, твърдо и миришещо на работа на слънце.

Сташя свиваше възглавницата и я прегръщаше, сякаш това беше друго тяло. Така заспиваше.

В Правек нямаше магазин. Всички покупки се правеха в Йешкотле и на Сташя й хрумна нещо. Взе назаем сто злоти от Миша и купи няколко бутилки водка и шоколад. После тръгна от само себе си. Винаги се случваше на някого вечер да му потрябва една бутилка водка. Понякога в неделя идваше желанието да си пийнеш със съседа под липата. Хората в Правек свикнаха, че Сташя Папугова има бутилка и я продава малко по-скъпо, отколкото в магазина. На съпругата се купуваше шоколад. Да не се ядосва.

По този начин Сташя развъртя работата. Павел й се сърдеше, но после сам пращаше Витек при нея за една бутилка.

— Знаеш ли до какво може да доведе това? — питаше я с навъсени вежди, но Сташя беше сигурна, че ако, не дай Боже, нещо се случи, брат й все пак има връзки и няма да позволи да й навредят.

Скоро започна да ходи за стока до Йешкотле два или три пъти в седмицата. Разшири и асортимента. Имаше прах за печене и ванилия — неща, които може изведнъж да потрябват на всяка домакиня по време на съботното печене на сладкиш. Имаше различни видове цигари, оцет и олио, а когато след година си купи хладилник, започна да носи също масло и маргарин. Държеше всичко в пристройката, която както и всичко останало, построи баща й. Там стоеше хладилникът и канапето, на което Сташя спеше. Там беше и кахлената кухненска печка, масата и лавиците, покрити с избеляла басма. Не използваше стаята, откакто Янек замина да учи в Силезия.

Нелегалната продажба на алкохол, както се наричаше работата на Сташя на канцеларски език, неимоверно обогати личния й живот. При нея идваха различни хора, понякога дори от Йешкотле и Вола. В неделя сутрин пристигаха на колела с махмурлук горски работници. Някои купуваха цели бутилки от половин литър, други четвъртина, а трети искаха сто грама на място. Сташя им наливаше сто грама във винена чаша и ги черпеше безплатно с кисела краставичка за мезе.

Един ден при Сташя за водка се появи младият лесничей. Беше жега, затова му предложи да седне и да пийне вода със сок. Той благодари и на един дъх надигна две чаши.

— Колко хубав сок. Сама ли го направихте?

Сташя кимна утвърдително и, незнайно защо, сърцето й заби силно. Лесничеят беше красив мъж, макар и още много млад. Прекалено млад. Не беше висок, но як. Имаше хубави черни мустаци и живи кафяви очи. Старателно му уви бутилката във вестник. После лесничеят дойде отново и отново му даде сок. Побъбриха малко. А още по-късно една вечер почука, когато тя се събличаше да си ляга. Беше леко пиян. Бързо си облече роклята. Този път не искаше бутилка за вкъщи. Искаше да пие. Наля му водка в чашата, а самата тя седна на края на канапето и гледаше как изпи водката на един дъх. Запали цигара и се огледа из пристройката. Покашля се, сякаш искаше да каже нещо. Сташя усети, че това е необикновен момент. Извади друга чаша и наля и в двете до самия ръб. Взеха чашите и се чукнаха. Лесничеят я изпи и разля последните капки на пода. После изведнъж сложи длан на коляното на Сташя. От самото докосване я обзе такава слабост, че се облегна назад и легна по гръб на канапето. Лесничеят падна върху нея и започна да я целува по шията. Сташя тогава си помисли, че носи стария наставен и кърпен сутиен и разтегнати гащи, затова, когато я целуваше, сама свали от себе си едното и другото. Лесничеят проникна в нея внезапно и това бяха най-прекрасните минути, които Сташя имаше в живота си.

Когато всичко свърши, се страхуваше да мръдне под него. Стана, без да я гледа, и си закопча панталоните. Промърмори нещо и се отправи право към изхода. Тя гледаше как несръчно се бори с бравата. Излезе и дори не затвори вратата след себе си.