Олга Токарчук
Правек и други времена (21)

Времето на Стария Боски

Старият Боски прекара целия си живот на покрива на чифлика. Чифликът беше голям, затова и покривът огромен — пълен със скосени страни, спадания и ръбове. И целият покрит с дървени шинди. Ако се разпростреше покривът на чифлика и се разпънеше на земята, щеше да покрие цялата нива, която притежаваше Боски.

Обработването на тази земя Боски остави на жена си и децата — имаше три момичета и момче, Павел, способен и снажен. Самият Боски всяка сутрин се качваше на покрива и сменяше започналите да гният или изгнилите дъски. Работата му нямаше край. Нямаше и начало, защото Боски не започваше от някое конкретно място и не се движеше в конкретна посока. На колене проверяваше метър на метър дървения покрив и се местеше ту тук, ту там.

На обед идваше жена му с обяд в две канчета. В единия съд имаше бял борш, във втория — картофи или каша с пръжки и кисело мляко, или зеле и картофи. Старият Боски не слизаше за обяд. Подаваха му канчетата по ведро с въже, с което качваха горе дървените шинди.

Боски ядеше и докато дъвчеше, разглеждаше света наоколо. От покрива на чифлика виждаше ливадите, река Черна, покривите на Правек и фигурките на хората, толкова мънички и крехки, че на стария Боски му се искаше да ги духне и отвее от света като смет. При тази мисъл тъпчеше уста с поредната порция храна, а на почернялото му лице се появяваше гримаса, която можеше да бъде усмивка. Боски обичаше този момент от ежедневието, тази своя фантазия за раздуханите по всички страни хора. Понякога си го представяше малко по-различно: дъхът му се превръща в ураган, откъсва покривите от къщите, събаря дървета, слага една до друга овощните градини. В равнините нахлува вода, а хората панически строят лодки, за да спасят себе си и имота. В земята се образуват вдлъбнатини, от които избухва чист огън. Под небето вали пара от борбата между огъня и водата. Всичко се тресе в основите и накрая се срутва като покрив на стара къща. Хората престават да бъдат важни — Боски унищожава целия свят.

Преглътна хапката и въздъхна. Видението се размиваше. Сега си сви цигара и хвърли поглед по-наблизо, към двора на чифлика, към парка и рова, към лебедите, към езерото. Вглеждаше се в пристигащите каруци, по-късно автомобили. Виждаше от покрива дамските шапки, плешивините на мъжете, виждаше чифликчията да се връща от езда и чифликчийката, която винаги се движеше с дребни крачки. Виждаше госпожицата, крехка и деликатна, и нейните кучета, които предизвикваха страх в селото. Виждаше вечното движение на много хора, техните жестове и физиономии за поздрав и сбогуване, хора, които влизаха и излизаха, говореха на себе си и слушаха.

Но какво го засягаха те? Свърши пушенето на цигарата, а погледът му упорито се връщаше при дървените шинди, за да се засели там като речна мида, за да се храни и насища с тях. И вече мислеше за подрязването и шлифоването — така свършваше обедната му почивка.

Жена му взимаше спуснатите по въжето канчета и се връщаше през ливадите в Правек.