Олга Токарчук
Правек и други времена (51)

Времето на Павел

— Трябва да се живее — каза Павел. — Трябва да се отглеждат деца, да се печели, още да се образова и да се стреми нагоре.

Така и правеше.

С Аба Кознецки, който преживя лагера, се върнаха към търговията с дърва. Купуваха гора за изсичане и организираха преработката и извозването на дървения материал. Павел купи мотор и обикаляше околностите в търсене на поръчки. Направи си чанта от свинска кожа, в която държеше книжката с квитанциите и няколко химически молива.

Понеже работата вървеше нелошо и в джоба му течеше непрестанен поток банкноти, Павел реши да продължи образованието си. Да следва за лекар беше вече малко реално, но все още можеше да си повиши квалификацията като хигиенист или фелдшер. Сега вечерите Павел Боски задълбаваше в тайните на размножаването на мухите и сложните вериги от живота на тениите. Учеше съдържанието на витамини в хранителните продукти и пътищата на разпространение на болести като туберкулоза и коремен тиф. В продължение на няколко години курсове и обучения стигна до убеждението, че медицината и хигиената, освободени от властта на невежеството и суеверията, ще бъдат в състояние да преобразят живота на човека, а полското село ще се превърне в оазис на стерилизирани тенджери и обеззаразени с лизол дворове. Затова Павел първи в околността предназначи едно помещение в дома си за баня и санитарна стая едновременно. Там беше безупречно чисто: емайлирана вана, изтъркани с четка кранове, метален кош с капак за отпадъци, стъклени съдове за памук и лигнин, както и остъклено шкафче, което се затваряше с катинар и, в което държеше всички лекарства и медицински инструменти. Когато завърши поредния курс, вече имаше правоспособност на медицинска сестра и сега в тази стая биеше на хората инжекции, като едновременно с това не забравяше да им изнесе кратка лекция на тема ежедневна хигиена.

После работата с Аба пропадна, защото национализираха горите. Аба замина. Дойде да се сбогува; прегърнаха се като братя. Павел Боски си даде сметка, че започва нов етап в живота му, че оттук нататък трябва да се справя сам и то в съвсем нови условия. С биене на инжекции не може да се издържа семейство.

Затова сложи в кожената си чанта всички свидетелства от курсовете и замина с мотора в Ташов да търси работа. Намери я в Санепид^[1], околийското царство на стерилизацията и пробите от изпражнения. Оттогава, особено след встъпването му в партията, бавно и необратимо започна да се издига.

Тази работа се състоеше в обикаляне с шумния мотор на околните села и изследване на чистотата в магазините, ресторантите и закусвалните. Появата му с кожената чанта, пълна с документи и проби за изпражнения, там се смяташе за идване на конник на Апокалипсиса. Павел, ако искаше, можеше да нареди затваряне на всеки магазин, на всяка гостилница. Беше важен. Даваха му подаръци, черпеха го с водка и най-пресни желирани бутчета.

По този начин се запозна с Уклея, който беше собственик на сладкарница в Ташов и на още няколко, вече по-малко официални начинания. Уклея от своя страна въведе Павел в света на секретари и адвокати, на гуляи и лов, на дашни цицести бюфетчийки и алкохол, който добавяше смелост да се взима от живота с пълни шепи.

Така Уклея зае мястото, изоставено от Аба Кознецки, мястото, предназначено в живота на всеки мъж за водача и приятеля; без него би бил самотен, неразбран воин в света на хаос и мрак, който пълзи отвсякъде, само като обърнеш поглед.