Олга Токарчук
Правек и други времена (40)

Времето на Рута

Клоска се страхуваше от хората в гората. Наблюдаваше ги скрита, когато нарушаваха спокойствието на гората със своето чуждо бърборене. Имаха дебели дрехи, които не сваляха даже в жегата. Влачеха със себе си оръжие. Още не бяха стигнали до Видимач, но предчувстваше, че това ще настъпи рано или късно. Знаеше, че се преследват, за да се убият едни други, и се чудеше къде с Рута можеха да избягат от тях. Често оставаха за през нощта у Флорентинка, но в селото Клоска беше неспокойна. Нощем сънуваше, че небето е метален похлупак, който никой не е в състояние да повдигне.

Клоска дълго време не беше ходила в Правек и не знаеше, че волският път е станал граница между руснаците и немците. Не знаеше, че Курт е застрелял Флорентинка, а колелата на военните автомобили са убили кучетата й. Копаеше убежище край къщата, за да има двете къде да се скрият, когато дойдат мъжете в униформи. Унесе се в копаенето на убежище. Беше невнимателна. Позволи на Рута да отиде до самото село. В кошничка й сложи къпини и крадени от нивите картофи. Едва когато Рута тръгна, Клоска разбра, че е направила ужасна грешка.

Рута вървеше от Видимач към селото, към Флорентинка, по своя постоянен маршрут. През Папиерния, а после по волския път, който минава по края на гората. Във върбов кош носеше храна за старицата. Трябваше да вземе едно куче от Флорентинка, за да ги предупреждава за хора. Майка й каза, като види някой човек, все едно дали от Правек или непознат, да влезе в гората и да бяга.

Рута мислеше само за кучето, когато видя човек, който пикаеше на дърво. Спря се и бавно започна да отстъпва. Тогава някой много силен я хвана в гръб за раменете и болезнено ги изви. Този, който пикаеше, побягна до нея и удари в лицето толкова силно, че Рута се свлече и падна на земята. Мъжете оставиха автоматите и я изнасилваха. Първо един, после втори, а после дойде и трети.

Рута лежеше на волския път, който беше граница между немците и руснаците. До нея лежеше кошничката с къпини и картофи. Така я намери другият патрул. Сега мъжете имаха униформи в друг цвят. Един по един лягаха върху нея и подред си предаваха един на друг автоматите. После пушеха, докато стояха над нея. Взеха кошничката и храната.

Клоска намери Рута твърде късно. Роклята на момиченцето беше вдигната чак на лицето, а тялото й беше наранено. Коремът и бедрата червенееха от кръв, по която кацаха мухи. Беше в безсъзнание.

Майка й я взе на ръце и положи в дупката, която копаеше край къщата. Намести я на листата репей — миризмата им напомняше за деня, когато умря първото й дете.

Легна до момиченцето и се вслушваше в дишането й. После стана и с треперещи ръце разбъркваше билки. Замириса на бучиниш.