Олга Токарчук
Правек и други времена (42)

Времето на Злия Човек

Откакто хората от Правек избягаха в гората и живееха там в изкопани землянки, Злият Човек не можеше да си намери място в гората. Хората се вряха навсякъде, във всяка горичка, на всяка полянка. Копаеха торф, търсеха гъби и ядки. Кривваха встрани от набързо построените лагери, за да удовлетворяват естествените си нужди право върху храстите с горски ягоди или на свежата трева. В по-топлите вечери чуваше, че се сношаваха в храстите. С учудване гледаше как клетите строяха убежища и колко време им отнемаше това.

Сега ги наблюдаваше с цели дни, а колкото по-дълго ги гледаше, толкова повече се страхуваше от тях и ги мразеше. Бяха шумни и фалшиви. Непрестанно движеха мутрите си и изхвърляха от себе си звуци, които нямаха смисъл. Не бяха нито плач, нито вик, нито мъркане от удоволствие. Речта им не означаваше нищо. Навсякъде оставяха след себе си следи и миризми. Бяха безсрамни и невнимателни. Когато дойдоха тези враждебни гърмежи, а нощем небето се оцветяваше в червено, изпадаха в паника и отчаяние, не знаеха къде да избягат и къде да се скрият. Чувстваше страха им. Воняха като плъх, попаднал в капана на Злия Човек.

Миризмите, които ги обкръжаваха, дразнеха Злия Човек. Но сред тях имаше и приятни миризми, макар и нови: миризмата на печено месо, на варени картофи, на мляко, на кожуси и палта, миризмата на кафе от цикория, на пепел и на зърна жито. Имаше и ужасна воня, неживотинска, чисто човешка: на домашен сапун, на карбол, на луга, на хартия, на оръжие, на мазила и сяра.

Веднъж Злият Човек се спря на края на гората и погледна към селото. Беше празно, изстинало като мърша.

Някои къщи бяха с разрушени покриви, други с разбити прозорци. В селото нямаше нито птици, нито кучета. Нищо. Гледката се хареса на Злия Човек. Щом хората са влезли в гората, Злият Човек влезе в селото.