Олга Токарчук
Правек и други времена (62)

Времето на Павел

Павел трябваше да си вземе няколко дни отпуска от работата, заради смъртта на баща си. Баща му умираше трети ден. Вече изглеждаше, че това е краят, а след час старият Боски ставаше и отиваше на Пътя. Стоеше край оградата и кимаше с глава. Двамата със Сташя го взимаха под ръка и водеха в леглото. През тези три дни баща му не се обаждаше. На Павел му се струваше, че го гледа умолително, сякаш искаше нещо. А Павел смяташе, че е направил всичко, което можеше. Беше при него през цялото време, даваше му да пие и сменяше одеялата. Не знаеше как още можеше да помогне на умиращия си баща.

Накрая старият Боски умря. Павел задряма призори, а когато се събуди след час, видя, че баща му не диша. Дребното тяло на стареца хлътна, сви се като празен чувал. Нямаше съмнение, че в него вече няма никого.

Но Павел не вярваше в безсмъртната душа, затова тази гледка му се строи страшна. Обзе го ужас, че скоро той сам ще се превърне в такова мъртво дрипаво тяло. И толкова ще остане от него. От очите му потекоха сълзи.

Сташя се държеше много спокойно. Показа на Павел ковчега, който сам си беше направил баща им. Стоеше в плевнята, опрян на стената. Имаше капак от шинди.

Сега Павел трябваше да се заеме с погребението и — искаше или не — да отиде при енорийския свещеник.

Срещна го в двора на къщата му до колата. Енорийският свещеник го покани в хладната и мрачна канцелария, където седна зад бюро с блестяща политура. Дълго търсеше съответната страница в книгата за кончини и старателно вписа там данните на стария Боски. Павел стоеше на вратата, а понеже не обичаше да се чувства като молител, сам отиде до стола край бюрото и седна.

— Колко ще струва? — попита.

Енорийският свещеник остави перото и го погледна внимателно.

— От години не съм те виждал в църквата.

— Не съм вярващ, господине.

— И баща ти беше трудно да го срещнеш на литургия.

— Ходеше на литургия на Рождество.

Енорийският свещеник въздъхна и стана. Започна да мери канцеларията, като стреляше с пръсти.

— Боже мой — каза — на литургия на Рождество. Това е твърде малко за добър католик. „Пази съботния ден, за да го светиш^[1]“ така пише или не?

— Не съм се интересувал от това, господине.

— Ако през последните десет години покойникът беше присъствал на всяка неделна литургия и давал по една пословична злота, знаеш ли колко би се събрало?

Енорийският свещеник преброи за миг в мислите си, а после каза:

— Погребението ще струва две хиляди.

Павел почувства как кръвта му се качва в главата. Видя навсякъде червени петънца.

— Ебал съм му майката на всичко — каза и скочи от стола.

За една секунда вече беше на вратата и хвана дръжката.

— Е, добре, Боски — чу от бюрото. — Нека бъдат двеста.