Олга Токарчук
Правек и други времена (50)

Времето на Играта

В книгата Ignis fatuus, или Поучителна игра за един играч, която е упътване за Играта, при описанието на Четвъртия Свят се намира следната история:

„Бог създаваше Четвъртия Свят в забрава, която му носеше облекчение в божественото му страдание.

Когато сътвори човека, се осъзна — такова впечатление му направи. Затова захвърли по-нататъшното създаване на света — защото можеше ли да има нещо по-съвършено? — и сега, в своето божествено време, се възхищаваше на собственото си произведение. Колкото по-дълбоко достигаше погледът на Бога в човешката вътрешност, толкова по-гореща любов към човека се разгоряваше в Бога.

Но човекът се оказа неблагодарен, зае се да оре земята, да плоди деца и не обръщаше внимание на Бога. Тогава в божественото съзнание се появи тъга, от която се процеждаше тъмнина.

Бог се влюби в човека без взаимност.

Божията любов, както всяка друга, беше обременяваща. А пък човекът узря и реши да се освободи от нахалния любовник. «Позволи ми да си отида — каза. — Дай ми да опозная света по свой начин и ме подготви за пътя.»

«Няма да се справиш без мен — каза Бог на човека — Не си отивай.»

«Остави ме на мира» — каза човекът, а Бог с тъга му приведе клон на ябълка.

Бог остана сам и тъгуваше. Сънуваше, че той е изгонил човека от рая, толкова много го болеше мисълта, че е изоставен.

«Върни се при мен. Светът е страшен и може да те убие. Погледни земетресенията, избухванията на вулканите, пожарите и потопите» — гърмеше от дъждовните облаци.

«Остави ме, ще се справя» — отвърна му човекът и тръгна.“