Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prawiek i inne czasy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Мария (2014)

Издание

Олга Токарчук. Правек и други времена

Полска. Първо издание

Редактор: Емануил А. Видински

Коректор: Йорданка Михайлова

Графично оформление: Красимир Терзиев

ИК Алтера, София, 2008

Делта Ентертейнмънт ЕООД София 1000

ISBN: 978–954–9757–07–1

 

Предпечат: Айспейс Медия

Печат: Дедракс ООД, София

История

  1. — Добавяне

Времето на ангела на Миша

Когато Миша раждаше първото си дете, ангелът й показа Йерусалим.

Миша лежеше на леглото в спалнята на бели чаршафи, сред миризма на изтъркан с луга под, отделена от слънцето с рипсени завеси на лилии. Там беше лекар от Йешкотле и медицинска сестра, и Геновева, и Павел, който продължаваше да стерилизира всички инструменти, и ангелът, който никой не можеше да види.

На Миша всичко й се объркваше в главата. Беше изморена. Болките се появяваха внезапно и не можеше да се справи с тях. Попадаше в сън, полусън, мечти наяве. Струваше й се, че е мъничка като зрънце кафе и попада в нейната мелничка, огромна като дворец. Пада в черната бездна и се озовава в движенията за мелене на машината. Боли. Тялото й се превръща в прах.

Ангелът виждаше мислите на Миша и съчувстваше на тялото й, въпреки че не разбираше в какво точно се състои болката. Затова взе душата на Миша и за момент я заведе на съвсем друго място. Показа й Йерусалим.

Миша видя огромните ивици на белезникавата пустиня, които бяха на вълни, като в движение. В това море от пясък, в плавна низина, се простираше градът. Беше кръгъл. Обграждаха го стени, в които бяха разположени четири порти. Първата порта беше Млечна, втората Медена, третата Винена, а четвъртата — Маслинена. От всяка порта водеше по един път към вътрешността. През първата изкарваха волове, през втората водеха лъвове, през третата носеха соколи, а през четвъртата минаваха хора. Миша се намери в центъра на града, където на павирано площадче се намираше къщата на Спасителя. Спря се пред вратите му.

Никой почука отвътре и Миша попита учудена: „Кой е?“

„Аз съм“ — отговори гласа. „Излез“ — отвърна. Тогава при нея излезе Иисус и я прегърна до гърдите си. Миша усети миризмата на платното, в което беше облечен. Сгуши се в ленената риза и чувстваше колко много е обичана. Обичаше я Иисус и целият свят.

Но в този момент ангелът на Миша, който постоянно следеше всичко, я взе от раменете на Иисус и я хвърли обратно в раждащото тяло. Миша въздъхна и роди момче.