Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prawiek i inne czasy, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Георги Кръстев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Мария (2014)
Издание
Олга Токарчук. Правек и други времена
Полска. Първо издание
Редактор: Емануил А. Видински
Коректор: Йорданка Михайлова
Графично оформление: Красимир Терзиев
ИК Алтера, София, 2008
Делта Ентертейнмънт ЕООД София 1000
ISBN: 978–954–9757–07–1
Предпечат: Айспейс Медия
Печат: Дедракс ООД, София
История
- — Добавяне
Времето на ангела на Миша
Когато Миша раждаше първото си дете, ангелът й показа Йерусалим.
Миша лежеше на леглото в спалнята на бели чаршафи, сред миризма на изтъркан с луга под, отделена от слънцето с рипсени завеси на лилии. Там беше лекар от Йешкотле и медицинска сестра, и Геновева, и Павел, който продължаваше да стерилизира всички инструменти, и ангелът, който никой не можеше да види.
На Миша всичко й се объркваше в главата. Беше изморена. Болките се появяваха внезапно и не можеше да се справи с тях. Попадаше в сън, полусън, мечти наяве. Струваше й се, че е мъничка като зрънце кафе и попада в нейната мелничка, огромна като дворец. Пада в черната бездна и се озовава в движенията за мелене на машината. Боли. Тялото й се превръща в прах.
Ангелът виждаше мислите на Миша и съчувстваше на тялото й, въпреки че не разбираше в какво точно се състои болката. Затова взе душата на Миша и за момент я заведе на съвсем друго място. Показа й Йерусалим.
Миша видя огромните ивици на белезникавата пустиня, които бяха на вълни, като в движение. В това море от пясък, в плавна низина, се простираше градът. Беше кръгъл. Обграждаха го стени, в които бяха разположени четири порти. Първата порта беше Млечна, втората Медена, третата Винена, а четвъртата — Маслинена. От всяка порта водеше по един път към вътрешността. През първата изкарваха волове, през втората водеха лъвове, през третата носеха соколи, а през четвъртата минаваха хора. Миша се намери в центъра на града, където на павирано площадче се намираше къщата на Спасителя. Спря се пред вратите му.
Никой почука отвътре и Миша попита учудена: „Кой е?“
„Аз съм“ — отговори гласа. „Излез“ — отвърна. Тогава при нея излезе Иисус и я прегърна до гърдите си. Миша усети миризмата на платното, в което беше облечен. Сгуши се в ленената риза и чувстваше колко много е обичана. Обичаше я Иисус и целият свят.
Но в този момент ангелът на Миша, който постоянно следеше всичко, я взе от раменете на Иисус и я хвърли обратно в раждащото тяло. Миша въздъхна и роди момче.