Олга Токарчук
Правек и други времена (83)

Времето на Играта

„Бог остаря. В Осмия Свят Бог е вече стар. Мисълта му е все по-слаба и е пълна с дупки. Словото стана бръщолевене. Също и светът, който възникна от Мисълта и Словото. Небето се пука като изсъхнало дърво, земята на места и е изтляла и сега се разпада под краката на животни и хора. Краищата на света се разпокъсват и се превръщат в прах.

Бог искаше да бъде съвършен и се спря. Това, което не се движи, стои на място. Това, което стои на място, се разпада.

«Нищо не произлиза от сътворяването на светове — мисли си Бог. — Сътворяването на светове не води до нищо, нищо не развива, не разширява, не променя. Напразно е.»

За Бог смъртта не съществува, макар че понякога Бог би искал да умре, както умират хората, които е затворил в световете и е вплел във времето. Понякога душите на хората му се измъкват и изчезват от всичко виждащите му очи. Точно тогава Бог тъгува най-много. Защото знае, че извън него съществува непроменим ред, който свързва това, което е променливо, в един модел. А в този ред, в който се съдържа дори самият Бог, всичко, което изглежда мимолетно и раздробено във времето, започва да съществува едновременно и вечно извън времето.“