Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prawiek i inne czasy, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Георги Кръстев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Мария (2014)
Издание
Олга Токарчук. Правек и други времена
Полска. Първо издание
Редактор: Емануил А. Видински
Коректор: Йорданка Михайлова
Графично оформление: Красимир Терзиев
ИК Алтера, София, 2008
Делта Ентертейнмънт ЕООД София 1000
ISBN: 978–954–9757–07–1
Предпечат: Айспейс Медия
Печат: Дедракс ООД, София
История
- — Добавяне
Времето на Рута
Руга дори беше готова да обикне Уклея. Можеше да се отнася към него като голямо болно животно. Но Уклея не искаше любовта й — искаше власт над нея.
На Рута понякога й се струваше, че в Уклея се крие косматият Зъл Човек — по същия начин лягаше върху нея, както Злия Човек върху майка й. Но майка и позволяваше това с усмивка на лице, а у Рута тогава се будеше злоба и ненавист, които — като сладкиш с мая — растяха и набъбваха. Винаги после Уклея заспиваше върху нея, а тялото му отделяше миризма на алкохол. Рута се измъкваше изпод това тяло и отиваше в банята. Напълваше ваната и лежеше в нея, докато водата изстинеше.
Уклея затваряше Рута вкъщи сама. Оставяше й в кухнята голямо количество хубава храна от ресторант „Зачише“: студено пиле, варени свински бутове, желирана риба, зеленчукова салата, яйца в майонеза, херинга в сметана — каквото имаше в менюто. В дома на Уклея нищо не липсваше. Ходеше от стая в стая, слушаше радио, преобличаше се в своите рокли, мереше пантофките и шапките. Имаше два гардероба с дрехи, чекмедже, пълно със златни бижута, десетки шапки и чифтове обувки, така че получи това, което искаше. Отначало наистина си мислеше, че ще може да обикаля в тези дрехи по улиците на Ташов и да позира пред църквата на площада, като чува въздишки и с крайчеца на окото вижда пълни с възхищение погледи. Уклея обаче не й позволяваше да излиза сама. Можеше да излиза само с него. А той я водеше при своите приятели и повдигаше копринените й поли, за да се похвали с бедрата й. Или я взимаше при Боски в Правек, или на бридж при адвокатите и секретарите, където се отегчаваше и с часове се взираше в найлоновите си чорапогащи.
После Уклея взе от свой длъжник фотоапарат със статив и оборудване за затъмнение. Рута бързо разбра в какво се състои правенето на снимки. Апаратът стоеше в спалнята и Уклея винаги, преди да отиде в леглото, нагласяше автоматичния механизъм. После Рута разглеждаше на червена светлина в тъмното туловището на Уклея, задникът му, гениталиите, тлъстите и големи като на жени гърди, покрити с черна четина. Виждаше също себе си смачкана, разделена на парчета: гърди, бедра и корем. Когато оставаше сама, се преобличаше в своите рокли и заставаше напарфюмирана и елегантна пред окото на обектива. „Цък“ — казваше апаратът с възхищение.