Олга Токарчук
Правек и други времена (2)

Времето на Геновева

През лятото на четиринадесета година пристигнаха на коне двама царски войници в светли мундири, за да отведат Михал. Той ги видя как се приближаваха от страната на Йешкотле. Горещият въздух носеше техния смях. Михал застана на прага на къщата в своята престилка, обсипана с брашно, и зачака, въпреки че знаеше какво ще искат от него.

— Вы кто? — попитаха.

— Меня зовут Михаил Юзефович Небески — отвърна Михал, както трябваше да се отговаря.

— Ну, есть у нас сюрприз.

Взе от тях документа и го занесе на жена си. Тя цял ден плачеше и стягаше Михал за война. Чувстваше се толкова тежка и изнемощяла от плач, че не можа да пристъпи прага, за да изпрати мъжа си до моста с поглед.

Когато паднаха цветовете на картофите, а на тяхно място вързаха малки зелени плодове, Геновева установи, че е бременна. Преброи месеците на пръсти и стигна до първите сенокоси в края на май. Това би трябвало да се е случило точно тогава. Сега съжаляваше, че не можа да каже на Михал. Може би растящият от ден на ден корем беше някакъв знак, че Михал ще се върне, че трябва да се върне. Геновева сама държеше воденицата, както го правеше Михал. Наглеждаше работниците и пишеше бележки на селяните, които носеха зърно. Вслушваше се в шума на машините и шепота на водата, която движеше воденичните камъни. Брашното се задържаше в косите и миглите й, така че, когато вечер застанеше пред огледалото, виждаше в него стара жена. Старицата после се събличаше и наблюдаваше отражението на корема си. Лягаше си и въпреки възглавниците и вълнените чорапи, не можеше да се стопли. А понеже в съня, както и във водата се влиза винаги със стъпалата, дълго не можеше да заспи. Така имаше много време за молитва. Започваше с „Отче наш“, после „Хвала тебе, Марийо“, за накрая оставяше любимата си молитва за сън към ангела хранител. Молеше го да се грижи за Михал, защото може би по време на война трябва повече от един ангел-хранител. После тези молитви преминаваха в картини от войната — бяха ясни и бедни, защото Геновева не познаваше друг свят извън Правек, нито други войни, освен съботните боричкания на площада, когато пияни мъже излизаха от кръчмата на Шлом. Тогава те се дърпаха за полите на ямурлуците, преобръщаха се на земята и се влачеха из калта изцапани, мръсни, жалки. Геновева си представяше войната като бой сред кал, локви и боклуци, борба, в която всичко се решава отведнъж, с един замах. Затова се чудеше, че войната продължава толкова дълго.

Понякога, когато отиваше на пазар до градчето, се вслушваше в разговорите на хората.

— Царят е по-силен от Немеца — казваха.

Или:

— Войната ще свърши на Коледа.

Но не свърши на тази Коледа, нито на някоя от следващите четири.

Точно преди празниците Геновева отиде на пазар в Йешкотле. Когато минаваше моста, видя момиче, което идваше покрай реката. Беше бедно облечена и боса. Голите й стъпала смело газеха в снега и калта, като оставяха малки следи. Геновева потрепери и се спря. Погледна отгоре момичето и в чантата намери копейка за нея. Момичето вдигна поглед и техните очи се срещнаха. Монетата падна в снега. Момичето се усмихна, но в тази усмивка нямаше благодарност или симпатия. Показаха се големи бели зъби, заблестяха зелени очи.

— Това е за теб — каза Геновева.

Момичето приклекна и нежно с пръст извади монетата от снега, а след това се обърна и без нито дума продължи нататък.

Йешкотле изглеждаше така, сякаш му беше отнет цвета. Всичко беше черно, бяло и сиво. На площада стояха групички мъже и разговаряха за войната. Унищожени градове, а имотът на техните жители е разпилян по улиците. Хората бягат от куршумите. Брат търси брат си. Не се знае кой е по-лош — Руснака или Немеца. Немците тровят с газ, от който се пръсват очите. Глад ще има пред жътва. Войната е първото бедствие, след което ще дойдат другите.

Геновева избегна купчини с конски фъшкии, които разтапяха снега пред магазина на Шенберт. На шперплат, забит на вратата пишеше:

ДРОГЕРИЯ

Шенберт и Ко.

държи на склад само

първокачествени

сапун за пране

синка за бельо

пшеничено и оризово нишесте

дървено масло свещи кибрит

прах срещу насекоми

Внезапно й стана лошо от думите „прах срещу насекоми“. Помисли си за този газ, който използват немците, и от който се пръсват очите. Дали хлебарките изпитват същото, когато ги посипят с праха на Шенберт? Трябваше няколко пъти да си поеме дълбоко дъх, за да не повърне.

— Какво обичате — каза с напевен глас млада жена в напреднала бременност. Погледна корема на Геновева и се усмихна.

Геновева поиска нафта, кибрит, сапун и нова оризова четка. Прокара пръст по острата четина.

— Ще чистя за празниците. Ще мия подовете, ще пера завесите, ще изчистя печката.

— И ние скоро имаме празници. Освещаване на храма.

— Вие сте от Правек, нали? От воденицата? Познавам Ви.

— Сега вече и двете се познаваме. Кога Ви е терминът?

— Февруари.

— И аз през февруари.

Шенбертова започна да нарежда на тезгяха калъпи домашен сапун.

— Не се ли замисляте защо ние, глупачките, раждаме като наоколо има война?

— Навярно Бог…

— Бог, Бог… Той е добър счетоводител и се грижи за графата „дължи“ и „има“. Трябва да има баланс. Което се изгуби, трябва да се роди… А Вие момче ли ще имате, та сте така хубава.

Геновева вдигна кошницата.

— Нужно ми е момиче, защото мъжът ми е на война, а момче без баща трудно се възпитава.

Шенбертова излезе иззад тезгяха и изпрати Геновева до вратата.

— На нас въобще са ни нужни дъщери. Ако всички наведнъж започнем да раждаме момичета ще настъпи мир на света.

Засмяха се и двете.