Олга Токарчук
Правек и други времена (25)

Времето на Михал

На Михал не му харесваше Павел. Може и да е хубав, но това е всичко. Когато Михал гледаше широките му рамене, силните крака в бричове и офицерски ботуши, се чувстваше болезнено стар и сбръчкан като изсъхнала ябълка.

Павел сега ходеше у тях много често. Сядаше на масата и слагаше крак върху крак. Кучката Лалка душеше със свита опашка лъснатите му офицерски ботуши с горна част от кучешка кожа. Разказваше за печалбата, която изкарват заедно с Кознецки от дървата, за училището за фелдшери, в което се е записал, за своите големи планове за бъдещето. Гледаше Геновева и през цялото време се усмихваше. Можеше подробно да се взре в равните му бели зъби. Геновева беше възхитена. Павел й носеше дребни подаръци.

С руменина на лицето слагаше цветята във ваза, шумолеше с целофана на бонбониерата.

„Колко наивни са жените“ — мислеше си Михал.

Оставаше с впечатление, че неговата Миша е вписана като вещ, в амбициозните житейски планове на Павел Боски. С точна преценка: заради това, че беше единствена дъщеря, на практика едно дете, защото Изидор не се брои. Че ще има голяма зестра, че е от по-заможно семейство, че е такава различна, елегантна, хубаво облечена, нежна.

Михал сякаш мимоходом споменаваше понякога пред жена си и дъщеря си за стария Боски, който през живота си е казал сто, може би двеста думи и целия свой живот е прекарал на покрива на чифлика, за сестрите на Павел — ненадарени и некрасиви.

— Старият Боски е порядъчен човек — казваше Геновева.

— Е, какво, никой не отговаря за своите братя и сестри добави Миша и погледна многозначително Изидор. — Във всяко семейство има някой такъв.

Михал се преструваше, че чете вестник, когато нагиздената му дъщеря отиваше в неделя следобед на танци с Павел. Гласеше се пред огледалото около час. Виждаше как удължава веждите си с тъмния молив на майка си и тайно деликатно начервява устните си. Виждаше как, като стои настрани пред огледалото, проверява ефекта от сутиена, как се пръсва зад ухото със своя първи теменужен парфюм, който измоли за седемнадесетия си рожден ден. Не се обаждаше, когато Геновева с Изидор гледаха след нея през прозореца.

— Павел ми спомена за сватба. Каза, че би искал вече да се представи — каза една от тези недели Геновева.

Михал дори не искаше да я изслуша докрай.

— Не. Още е твърде млада. Ще я пратим в Келце, в по-добро училище от това в Ташов.

— Тя въобще не иска да учи. Иска да се омъжи. Не го ли виждаш това?

Михал клатеше глава.

— Не, не, не. Още е твърде рано. За какво са й мъж и деца, нека използва живота… Къде ще живеят? Къде ще работи Павел? Нали и той ходи на училище. Не, трябва още да се изчака.

— Какво да се чака? Докато се наложи да се оженят набързо, насила?

Тогава Михал измисли къщата. Че ще построи на дъщеря си голяма, удобна къща на хубаво място. Че ще я обгради с овощна градина, ще има мазе и ограда. Такава къща, че Миша да не трябва да напуска, за да може там всички да живеят заедно. В нея ще има достатъчен брой стаи за всички, а прозорците им ще гледат в четирите посоки на света. И това ще бъде къща с основа от пясъчник и със стени от истински тухли, която ще се отоплява от вътре с най-доброто дърво. И ще има партер, и етаж, и стряха, и мазета, и остъклена тераса, и балкон за Миша, и да гледа от него на Тяло Господне процесията, която минава по нивите. В тази къща Миша ще може да има много деца. Там ще има и помещение за прислугата, защото Миша би трябвало да има слуги.

На следващия ден обядва по-рано и обиколи Правек в търсене на място за къщата. Мислеше за Хълма. Мислеше за ливадите до Бялка. През целия път пресмяташе, че строежът на такъв дом ще продължи поне три години и с това време ще закъснее сватбата на Миша.