Олга Токарчук
Правек и други времена (26)

Времето на Флорентинка

На Велика събота Флорентинка тръгна с едно от кучетата си към църквата, за да освети храната. Сложи в кошницата буркан мляко, което хранеше нея и кучетата й, защото само това имаше вкъщи. Покри буркана със свежи листа хрян и зеленика.

В Йешкотле кошниците с храна за освещаване се оставят на страничния олтар на Богородица от Йешкотле. Жената трябва да се занимава с храната — както с приготвянето й, така и с благословията й. Богът-мъж има по-важни неща на главата: войни, катаклизми, завладявания, далечни пътувания… Жените се занимават с храната.

Хората отнасяха кошниците на страничния олтар на Богородица от Йешкотле и чакаха на пейките свещеника с китката (за ръсене със светена вода). Всеки седеше на разстояние от другия и в мълчание, защото църквата на Велика събота е тъмна и глуха като пещера, като бетоново убежище от самолети, като гробницата на убития Божи Син.

Флорентинка се приближи до страничния олтар със своето куче, което се казваше Козел. Остави своята кошница сред другите. В другите имаше наденица, сладкиш, хрян със сметана, разноцветни боядисани яйца и бял, красиво изпечен хляб. Ах, колко гладна беше Флорентинка, колко гладно беше кучето й.

Флорентинка погледна иконата на Богородица от Йешкотле и видя усмивка на гладкото й лице. Козел подуши нечия кошница и издърпа от нея парче наденица.

— Ти така тук си висиш, добра Госпожо, и се усмихваш, а кучетата ти изяждат даровете — каза Флорентинка полугласно. — Понякога е трудно на човек да разбере кучето. Ти, добра Господарке, еднакво разбираш животното и човека.

Навярно знаеш дори мислите на луната… Флорентинка въздъхна.

— Отивам да се помоля на твоя мъж, а ти ми наглеждай кучето.

Завърза кучето до оградката пред чудотворната икона. Между кошниците, върху които бяха сложени салфетки от конци.

— Веднага се връщам.

Намери си място на първия ред между нагиздените жени от Йешкотле. Отдръпнаха се малко от нея и се погледнаха с разбиране.

По същото това време до страничния олтар на Богородица от Йешкотле се приближи клисарят, който отговаряше за реда в църквата. Отначало забеляза някакво движение, но очите му дълго не можеха да възприемат това, което видяха. Когато осъзна, че точно това голямо отвратително краставо куче преди малко е вилняло из кошниците с храна за освещаване, се олюля от възмущение, а лицето му се напълни с кръв. Разтърсен от това светотатство, се хвърли да изпъди безсрамното животно. Хвана връзката и с трепещи от ужас ръце развързваше възела. И тогава от иконата до него достигна тих женски глас:

— Остави кучето! Наглеждам го, на Флорентинка от Правек е.