Олга Токарчук
Правек и други времена (5)

Времето на Злия Човек

Още преди войната в горите на Правек се появи Злият Човек, въпреки че някой като него би могъл да живее в тази гора отдавна.

Най-напред през пролетта намериха във Воденица полуразложеното тяло на Бронек Малак, за когото всички мислеха, че е заминал за Америка. От Ташов дойде полиция, огледа мястото и отнесе тялото с каруца. Полицаите идваха още няколко пъти в Правек, но нищо не излезе от това. Не намериха убиеца. После някой промърмори, че видял в гората непознат. Бил гол, космат като маймуна. Промъквал се между дърветата. Тогава други си спомниха, че също са намирали странни следи в гората — изкопана в земята яма, следи от стъпки на песъчливата пътека, захвърлени трупове на животни. Някой чул в гората вой, страшно получовешко, полуживотинско скимтене.

Хората започнаха да разказват откъде се е появил Злият Човек. Преди Злият Човек да стане Зъл Човек бил обикновен селянин, който извършил ужасно престъпление, макар и да не се знае какво.

Без значение в какво се състояло това престъпление, съвестта го гризяла и не му позволявала нито за миг да заспи. Измъчен от нейния глас, бягал сам от себе си, докато не намерил спокойствие в гората. Бродил из гората и накрая се изгубил. Струвало му се, че слънцето танцува на небето — заради това объркал посоките. Помислил си, че пътят на север със сигурност ще го отведе някъде. Но после се усъмнил в пътя на север и поел на изток, като вярвал, че на изток най-накрая ще свърши гората. А когато вървял на изток, отново го обзело съмнение. Спрял се объркан и несигурен за посоката. Променил си намерението и решил да тръгне на юг, но по пътя на юг отново се усъмнил и веднага поел на запад. Тогава се оказало, че се е върнал на мястото, от което е тръгнал — самата среда на голямата гора. На четвъртия ден се усъмнил в посоките на света. На петия ден престанал да вярва на своя разум. На шестия ден забравил откъде е и защо е тръгнал в гората, а на седмия ден — как се казва.

И от този момент постепенно започнал да прилича на животните в гората. Хранил се с горски плодове и гъби, а после започнал да лови малки животни. Всеки следващ ден изтривал от паметта му все по-големи фрагменти — съзнанието на Злия Човек ставало все по-празно. Забравял думите, понеже не ги използвал. Забравял как да се моли всяка вечер. Забравял как се пали огън и как се използва. Как се закопчават копчетата на ямурлука и как се завързват връзките. Забравял всички научени от детството песни и цялото свое детство. Забравял лицата на близките си, майки, съпруги, деца, забравял вкуса на сиренето, печеното месо, картофите и картофените супи.

Това забравяне траело много години и накрая Злият Човек вече не приличал на онзи мъж, който влязъл в гората. Злият Човек не бил себе си и забравил какво означава да бъдеш себе си. По тялото му започнали да растат косми, а зъбите му от ядене на сурово месо станали силни и бели, като зъбите на животно. Гърлото му сега издавало дрезгави звуци и грухтене.

Един ден Злият Човек забеляза в гората старец, който събираше съчки и почувства, че човешкото същество му е чуждо и дори Противно, затова изтича при стареца и го уби. Друг път се хвърли на селянин, който караше каруца. Уби него и коня. Изяде коня, но не докосна човека — мъртвият човек беше още по-отблъскващ от живия. После уби Бронек Малак.

Веднъж Злият Човек стигна случайно до края на гората и хвърли поглед към Правек. Гледката на къщите предизвикваше у него някакви смесени чувства, в които имаше тъга и ярост. В селото тогава се чу страшен вой, подобен на виенето на вълк. Злият Човек остана за момент на края на гората, после се обърна и неуверено се подпря с ръце на земята. С удивление откри, че този начин за придвижване е много по-удобен и много по-бърз. Очите му, сега по-близо до земята, виждаха повече и по-добре. Слабото му все още обоняние по-добре улавяше миризмата на земята. Една единствена гора е по-хубава от всички села, всички пътища и мостове, градове и кули; Злият Човек се върна в гората завинаги.