Олга Токарчук
Правек и други времена (3)

Времето на ангела на Миша

Ангелът видя раждането на Миша по съвсем различен начин от акушерката Куцмерка. Ангелът по принцип вижда всичко по различен начин. Ангелите възприемат света не чрез физически форми, които той сам запълва и които сам унищожава, а чрез тяхното значение и душа.

Ангелът, отреден на Миша от Бога, видя едно изпълнено с болка и заклещено в себе си тяло, сгънато на вълни като парцал — това беше тялото на Геновева, която раждаше Миша. А Миша ангелът видя като свежо, светло и празно пространство, в което след малко се появи зашеметена, в полунесвяст душа. Когато детето отвори очи, ангелът хранител благодари на Всевишния. После погледът на ангела и погледът на човека се срещнаха за първи път и ангелът потрепери, така както може да трепери един ангел, който няма тяло.

Ангелът пое Миша на този свят зад гърба на акушерката: пречистваше жизненото й пространство, показваше я на другите ангели и на Всевишния, а неговите безплътни устни шептяха: „Вижте, вижте, ето я моята душичка“. Беше изпълнен от необикновена ангелска нежност, любовно съчувствие — това е единственото чувство, което изпитват ангелите. Творецът не им е дал инстинкти, емоции, нито нужди. Ако ги имаха, нямаше да бъдат духовни създания. Единственият инстинкт, който имат ангелите, това е инстинктът на съчувствието. Единственото чувство на ангелите: безкрайно, тежко като небосвода съчувствие.

Сега ангелът виждаше Куцмерка, която къпеше детето с топла вода и го сушеше с мека фланела. После погледна почервенелите от усилие очи на Геновева.

Вгледа се в случилото се като в течаща вода. Не го интересуваха те сами по себе си, не будеха любопитство, та нали знаеше откъде и накъде плуват, знаеше тяхното начало и край. Виждаше потока от събития, подобни и различни сами по себе си, близки или отдалечени във времето, произтичащи едно от друго или съвсем независими помежду си. Но това също нямаше значение за него.

Събитията за ангелите са нещо от рода на сън или филм без начало и край. Ангелите не могат да се включат в тях, не са им нужни за нищо. Човек се учи от света, учи се от случките, учи се на знания за света и за самия себе си, отразява се в събития, определя своите граници, възможности, дава си имена. Ангелът не трябва да черпи нищо отвън, а опознава от само себе си цялото знание за света и себе си в себе си съдържа — такъв го е създал Бог.

Ангелът няма разум като човешкия, не си прави изводи, не разсъждава. Не мисли логично. На някой хора ангелът би се сторил глупав. Но ангелът от началото носи в себе си плода от дървото на познанието, чисто знание, което може да се обогати единствено от обикновеното предчувствие. Това е разум, лишен от мислене, а заедно с него и от грешки и следващият ги страх; разум без предразсъдъци, които произтичат от погрешното възприемане. Ала както всички други неща, създадени от Бога, ангелите са променливи. Това обяснява защо толкова често го нямаше ангелът на Миша, когато тя се нуждаеше от него.

Ангелът на Миша, когато отсъстваше, отвръщаше поглед от земния свят и гледаше други ангели и светове, висши и низши, приписани на всяко нещо на света, на всяко растение и животно. Виждаше огромна плетеница от битиета, необикновен строеж и съдържащите се в него Осем Свята и виждаше Създателя, въвлечен в творение. Но греши този, който мисли, че ангелът на Миша виждаше лика на Бога. Ангелът виждаше повече, отколкото човека, но не всичко.

Докато се връщаше с мислите си от други светове, ангелът трудно се съсредоточаваше върху света на Миша, който, както световете на други хора и зверове, беше тъмен и пълен със страдание като мътно, обрасло с водна леща блато.