Олга Токарчук
Правек и други времена (24)

Времето на Миша

Миша забеляза, че това високо момче със светла коса от семейство Боски се заглежда в нея в църквата. После, когато излизаше след литургията, стоеше навън, за да я гледа отново и отново. Миша чувстваше погледа му като неудобни дрехи. Боеше се да се движи свободно, да въздъхна по-дълбоко. Притесняваше я.

Така беше цяла зима, от Коледа до Великден. Когато започна да се стопля, Миша всяка седмица ходеше на църква по-леко облечена и още по-силно чувстваше върху себе си и погледа на Павел Боски. На Тяло Господне този поглед докосна голия й врат и откритите рамене. Миша почувства, че е много мек и приятен, като котешко галене, като перца, като пухчетата на глухарче.

Тази неделя Павел Боски се приближи до Миша и я попита дали може да я изпрати до вкъщи. Съгласи се.

Говореше през целия път, а това, което казваше, я удивляваше. Каза, че е мъничка като луксозен швейцарски часовник. Миша никога преди това не мислеше, че е мъничка. Каза, че косата й е с цвета на най-скъпия вид злато. Миша винаги смяташе, че има кестенява коса. Каза също, че кожата й мирише на ванилия. Миша не посмя да си признае, че е пекла сладкиш.

Всичко в думите на Павел откриваше Миша наново. Прибираше се после вкъщи и не можеше да се захване за никаква работа. Обаче мислеше не за Павел, а за себе си: „Аз съм хубаво момиче. Имам малки стъпала като китайка. Имам хубава коса. Усмихвам се много женствено. Мириша на ванилия. Някой може да копнее да ме види. Аз съм жена.“

Преди ваканцията Миша каза на баща си, че вече няма да ходи на учителския семинар в Ташов, че не става за сметки и калиграфия. Все още беше приятелка с Рахела Шенберт, но сега разговорите им бяха други. Ходеха заедно по Пътя към гората. Рахела уговаряше Миша да не изоставя училището. Обеща да й помага с аритметиката. А Миша разказваше на Рахела за Павел Боски. Рахела слушаше, както приятелка, но имаше друго мнение.

— Аз ще се омъжа за лекар или някой такъв. Няма да имам повече от две деца, за да не си разваля фигурата.

— Аз ще имам само една дъщеря.

— Мише, изкарай матурата.

— Искам да се омъжа.

По същия път Миша ходеше на разходки с Павел. Край гората се хващаха за ръце. Дланта на Павел беше голяма и гореща, на Миша — мъничка и студена. Завиваха от Пътя по някоя от горските пътеки и тогава Павел се спираше и прегръщаше Миша до себе си с тази голяма силна ръка. Миришеше на сапун и слънце. Миша тогава ставаше някак слаба, покорна, крехка. Мъжът в бялата колосана риза й се струваше огромен. Достигаше му едва до гърдите. Преставаше да мисли. Това беше опасно. Осъзна се, когато гърдите й бяха вече голи, а устните на Павел бродеха по корема й.

— Не — каза.

— Трябва да се омъжиш за мен.

— Знам.

— Ще поискам ръката ти.

— Добре.

— Кога?

— Скоро.

— Ще се съгласи ли? Баща ти ще се съгласи ли?

— Няма какво да се съгласява. Искам да се омъжа за тебе и това е.

— Но…

— Обичам те.

Миша си оправяше косата и се връщаха на Пътя, сякаш никога не са се отклонявали от него.