Олга Токарчук
Правек и други времена (1)

Времето на Правек

Правек е място, което се намира в средата на Вселената.

Да се прекоси с бързи стъпки Правек от север на юг, отнема един час. Също толкова и от изток на запад. А ако някой би искал да обиколи Правек с бавна крачка, като внимателно и съсредоточено се вглежда във всичко, това ще му отнеме цял ден. От сутрин до вечер.

На север границата с Правек е пътят от Ташов до Келце, натоварен и опасен, той буди безпокойство при пътуване. За тази граница се грижи архангел Рафаел.

На юг границата се определя от градчето Йешкотле със своята църква, старчески дом и ниски къщички около калния централен площад. Градчето е опасно, защото поражда жажда за притежание, и да бъдеш притежаван. От страната на градчето Правек е пазен от архангел Габриел.

От юг на север, от Йешкотле до разклона за Келце води Пътят и Правек се простира от двете му страни.

Западната граница на Правек оформят крайречните влажни ливади, малко гора и един чифлик. Край чифлика има стадо коне, един от които струва колкото целия Правек. Конете принадлежат на чифликчията, а ливадите на енорийския свещеник. Опасността на западната граница е чувството на надменност. Тази граница е охранявана от архангел Михаил.

На изток границата на Правек е река Бялка, която отделя неговите земи от земите на Ташов. След това Бялка извива към воденицата, а границата сама се простира нататък през ливадите и между храстите от елша. Опасността от тази страна е глупостта, която произлиза от страстта по дървената философия. Тук границата е пазена от архангел Уриел.

По средата на Правек Бог е изсипал възвишение, на което всяко лято се събират рояци майски бръмбари. Затова хората са го нарекли Бръмбарово Хълмче. Работата на Бог е да твори, а на хората да наричат.

От северозапад на юг тече река Черна, която се слива с Бялка при воденицата. Черна е дълбока и тъмна. Тече през гората и тя отразява в нея обраслото си лице. По Черна плават сухи листа, а във водовъртежите й незабележими насекоми се борят за живота си. Черна дърпа корените на дърветата и мие гората. Понякога на тъмната й повърхност се образуват вирове, защото реката може да бъде гневна и неукротима. Всяка година напролет прелива на ливадите на свещеника и там се пече на слънце. Позволява на жабите да се множат до безкрай. Свещеникът се бори с нея цяло лято и всяка година тя любезно се съгласява да се върне в своето корито в края на юли.

Бялка е плитка и жизнерадостна. Простира се в широкото си корито на пясъка и нищо не скрива. Прозрачна е и с чистото си пясъчно дъно отразява слънцето. Прилича на голям блестящ гущер. Бяга между тополите и прави палави завои. Трудно се предвиждат игрите й. Някоя година се случва да направи остров от гъсталака на елшата, а после веднъж на десет години се отдръпва надалече от дърветата. Бялка тече през горички, ливади и поляни. Блести в пясъчно и златно.

При воденицата реките се сливат. Най-напред текат една до друга, нерешителни, уплашени от лелеяната близост, а после попадат една в друга и се губят в себе си. Реката, която тече от тази смесица при воденицата, не е вече нито Бялка, нито Черна, затова пък е силна и без усилие върти колелото на воденицата, което мели брашното за хляба.

Правек се простира край двете реки и край тази трета, която се получава от техния взаимен копнеж. Реката от сливането при воденицата на Черна и Бялка се нарича Реката и тече нататък спокойна и доволна.