Олга Токарчук
Правек и други времена (56)

Времето на Миша

За семейството и колегите, за секретарите и адвокатите Павел организираше събирания на именния си ден през юни, деня на Петър и Павел. Но на рождените си дни канеше винаги само Уклея. Рождените дни са за приятелите, а Павел имаше един приятел.

Когато децата чуеха глухия шум на варшавата, тичаха уплашени в скривалището под стълбите. Уклея, без да знае, че буди ужас, носеше на децата голям термос със сладолед, а в картонена кутия — вафли.

Миша в небесносиня рокля за бременни, ги покани на масата в стаята, но се бавеха да заемат местата си. Изидор заговори Рута на вратата.

— Имам нови марки — каза.

— Изидор, не мъчи гостите — смъмри го Миша.

— Изглеждаш красиво в това палто, като Снежната Крaлица — прошепна Изидор на Рута.

Миша започна да сервира храната. Имаше желирани бутчета и два вида салати. Имаше чинийки с колбаси и пълнени яйца. В кухнята се топлеше бигос^[1] и цвърчаха кокоши кълки. Павел наля водка в чашките. Мъжете седнаха един срещу друг и разговаряха за цените на кожите в Ташов и Келце. После Уклея разказа неприличен виц. Водката изчезваше в гърлата, а чашките изглеждаха твърде малки, за да утолят тази ужасна жажда на телата. И мъжете все още изглеждаха трезвени, макар лицата им да почервеняха и двамата разкопчаха яките си. Накрая очите им станаха мътни, сякаш замръзнаха отвътре. Тогава Рута излезе след Миша в кухнята.

— Ще ти помогна — каза й и Миша й даде нож.

Големите ръце на Рута режеха сладкиша, а червените нокти проблясваха над белотата на крема като капки кръв.

Мъжете започнаха да пеят и Миша неспокойно погледна Рута.

— Трябва да сложа децата да спят. Занеси им сладкиша — помоли я.

— Ще те изчакам. Ще измия.

— Рута! — изкрещя изведнъж от стаята пияният Уклея. — Ела тук, курво!

— Ела — каза бързо Миша и взе подноса със сладкиша.

Рута остави ножа и тръгна след Миша с нежелание. Седнаха до съпрузите си.

— Виж, какъв сутиен купих на жена ми! — извика Уклея и дръпна блузата й, като откри луничавото деколте и снежнобелия дантелен сутиен. — Френски!

— Престани — каза тихо Рута.

— Какво престани? Не мога ли? Ти си моя, цялата ти и всичко, което е по тебе. — Уклея погледна развеселения Павел и повтори:

— Цялата е моя! И всичко, което има на себе си! Притежавам я цяла зима. През лятото отива на майната си при майка си.

Павел му показа напълнената чашка. Не обърнаха внимание, кога жените отново отидоха в кухнята. Рута седна на масата и запали цигара. Тогава Изидор, който я дебнеше, се възползва от възможността и донесе кутията с марките и картичките.

— Виж — каза подканващо.

Рута взе в ръце картичките и гледаше всяка една за малко. Изпускаше от червените си устни ивици бял дим, а червилото оставяше на цигарата тайнствени следи.

— Мога да ти ги дам — каза Изидор.

— Не. Предпочитам да ги разглеждам при тебе, Изек.

— През лятото ще имаме повече време, нали?

Изидор видя, че на неподвижните от туша мигли на Рута се задържа голяма сълза. Миша й подаде чашка водка.

— Не съм щастлива, Мише — каза Рута и затворената в миглите сълза се търкулна по бузата й.