Мери Хигинс Кларк
Черни рози (96)

96.

Кери измина разстоянието до Олд Тапан за двайсет и пет минути. Всяко завъртане на волана й се струваше безкрайно. Робин, малката смела Робин, която винаги се опитва да не дава израз на разочарованието си, когато Боб забравя за нея, мислеше си Кери. И днес толкова сполучливо скри страха си. Но й се събра твърде много. Не биваше да я оставям при други хора, дори и при Джонатан и Грейс.

Дори и при Джонатан и Грейс.

Джонатан звучеше странно по телефона, продължи да разсъждава Кери.

Отсега нататък аз ще се грижа за бебето си, закле се пред себе си Кери.

Мама и бебето — думите отново изплуваха в ума й.

Вече навлизаше в Олд Тапан. Само още няколко минути.

Робин изглеждаше толкова доволна от възможността да гостува на Грейс и Джонатан и да прелисти онези албуми със снимки.

Албумите.

Брошката с цветето и пъпката.

Беше я виждала и по-рано.

На Грейс.

Преди години, когато започна работа в семейство Хувър, Тогава Грейс носеше бижутата си. Имаше я на много снимки с тях. Грейс се пошегува, когато Кери изрази възхищението си от тази брошка. Нарече я „мама и бебето“.

Сузан Риърдън беше с нея на снимката във вестника! Това би трябвало да означава… Джонатан? Възможно ли е той да й я е дал?

Грейс й обясни, че е помолила Джонатан да прибере бижутата й в сейфа в банката. Спомни си, че й каза: „Не мога нито да ги слагам, нито да ги свалям сама. Само ще се притеснявам, ако са вкъщи.“

Споделих с Джонатан, че ще се срещна с д-р Смит, сети се Кери. Снощи, след като се прибрах у дома, му заявих, че според мен Смит ще се пречупи. Боже мой! Сигурно той е застрелял Смит.

Кери спря. Беше пристигнала пред красивата, облицована с варовик къща. Отвори вратата на колата и се затича нагоре по стълбите.

Робин беше с убиец.

Кери не чу телефона в колата си, докато натискаше бутона на звънеца.