Мери Хигинс Кларк
Черни рози (15)

15.

Всички знаеха, че Джейсън Арнът е получил солидно наследство. Или поне така си мислеха. Живееше в Алпайн от петнайсет години, след като купи старото имение на семейство Холидей — огромна къща с двайсет стаи, кацнала на един хребет с изглед към красивия парк.

Джейсън наскоро бе прехвърлил петдесетте; бе среден на ръст, с оредяла кестенява коса, безцветни очи и стегната фигура. Пътуваше много, намекваше за инвестиции в Ориента и обичаше красивите неща. Домът му беше радост за окото с пъстрите персийски килими, старинните мебели, скъпите картини и изящните творения на изкуството. Превъзходен домакин, Джейсън забавляваше щедро гостите си и получаваше покани от светските лъвове, от техните приближени и от онези, които се опитваха да блеснат — всъщност от богатите.

Ерудиран и духовит, Джейсън твърдеше, че има връзка с фамилията Астор от Англия. Но повечето хора смятаха, че това е плод на въображението му. Знаеха, че е колоритен, малко загадъчен и страшно очарователен.

Не им беше известно обаче, че Джейсън е крадец. Никой не схващаше, че буквално всички къщи, които посещаваше, след известно време биваха ограбвани от някой, владеещ безотказен метод да се справя с алармени инсталации. Единственият принцип на Джейсън бе да може да пренесе безпроблемно плячката си. Предпочиташе картини, скулптури, бижута и гоблени. Само няколко пъти в дългата си кариера беше опразвал изцяло жилищата. В подобни случаи използваше сложна система за прикритие и съмнителни личности, които товареха камиона, потулен в гаража на къщата скривалище в едно затънтено кътче на планината Катскил.

Там той беше съвсем друг човек и съседите му, живеещи на мили от него, го приемаха като отшелник. Никой друг, освен чистачката и от време на време някой техник не беше прекрачвал прага на планинското му убежище, а и те не си даваха сметка за стойността на вещите в него. Ако къщата му в Алпайн беше изящна, вилата в Катскил бе смайваща, защото там Джейсън пазеше онези крадени неща, с които не можеше да се раздели. Всяка мебел, всяка вещ бе истинско съкровище. На стената в столовата висеше Фредерик Ремингтън — точно над бюфета в стил „Шератон“, върху който блестеше старинна ваза с глазура в прасковен цвят.

Всичко в Алпайн беше купено с парите, получени от Джейсън след продажбата на крадените предмети. Там нямаше нищо, което би привлякло вниманието на човек с добра зрителна памет. Джейсън с лекота и увереност заявяваше: „Да, доста е хубава, нали? Миналата година я купих на един търг в Сотби.“ Или: „Ходих в окръг Бъкс, когато се разпродаваше имението на Паркърови.“

Единствената си грешка Джейсън направи преди десет години. Тогава жената, която идваше да чисти в петък къщата в Алпайн, си разсипа портмонето. Събра си парите и другите дреболии, но пропусна листа с кодовете на четири жилища в квартала. Джейсън ги преписа и сложи листа на мястото му, преди жената да си тръгне. После не устоя на изкушението и ги ограби всичките — семействата Елът, Аштън, Донателис. И Риърдън. Джейсън още трепереше при спомена за онази ужасна нощ, в която се отърва на косъм.

Но това беше преди години. Скип Риърдън бе в затвора и всички възможности за обжалване на присъдата бяха изчерпани. Тази нощ веселбата бе в разгара си. Джейсън приемаше с усмивка възторжените комплименти на Алис Бартлет Кинълен.

— Надявам се, че Боб ще успее да дойде — каза й той.

— О, да. Дано не ме разочарова.

Алис беше красива блондинка от типа на Грейс Кели. За съжаление, не притежаваше очарованието и топлотата на покойната принцеса. Алис е студена като лед, скучна и властна, помисли си Джейсън. Как ли я понася Кинълен?

— Вечеря с Джими Уийкс — повери му Алис, докато отпиваше от шампанското си. — Писна ми от този процес.

— Е, дано и Джими да е с него — искрено отвърна Джейсън. — Допада ми този човек.

Но той знаеше, че Джими няма да дойде. От години не му идваше на гости. Всъщност след убийството на Сузан Риърдън странеше от него. Преди единайсет години Джими Уийкс се беше запознал със Сузан на прием в дома на Джейсън Арнът.