Мери Хигинс Кларк
Черни рози (24)

24.

В събота в осем часа сутринта Джеф Дорсо се обади на Кери.

— Отбих се в кантората си и намерих съобщението ти — започна той. — Следобед ще ходя при Скип в затвора в Трентън. Можеш ли да дойдеш?

Обясни й, че за да получат разрешение за свиждане в три часа, би следвало да са в затвора най-късно в два без петнайсет.

Кери отговори почти импулсивно:

— Сигурна съм, че ще успея. Трябва само да уредя някой да стои при Робин. Ще се срещнем там.

Два часа по-късно Кери и Робин, която беше страшно неспокойна, пристигнаха в Ливингстън, Ню Джърси, и вече чакаха пред кабинета на д-р Бен Рот, известен пластичен хирург.

— Ще изпусна футболната среща — ядосваше се Робин.

— Само малко ще закъснееш — успокои я Кери. — Не се тревожи.

— Ще закъснея много — възрази й Робин. — Не можеше ли да дойдем след срещата?

— Ако беше изпратила на лекаря програмата си, той вероятно щеше да се съобрази с нея — пошегува се Кери.

— О, мамо!

— Заповядайте с Робин в кабинета, мисис Макграт — покани ги сестрата.

Доктор Рот, на около трийсет и пет години, внимателен и сърдечен, се различаваше коренно от д-р Смит.

— Нараняванията навярно са изглеждали доста зле след катастрофата, но всъщност са повърхностни. Не са засегнали дълбоко кожата. Скоро всичко ще е наред.

Видимо облекчена, Робин отвърна:

— Чудесно. Благодаря ви, докторе. Хайде да си ходим, мамо.

— Изчакай ме навън, Робин. Ще дойда след малко. Искам да поговоря с лекаря.

В гласа на Кери се долавяха нотки, които Робин наричаше „тонът“. Това означаваше: „Не желая да ми възразяваш.“

— Добре — заяви детето, въздъхна и излезе.

— Знам, че пациентите ви чакат, докторе, ето защо няма да ви задържам дълго. Налага се обаче да ви попитам нещо.

— Разполагам с достатъчно време. За какво става дума, мисис Макграт?

С няколко кратки изречения Кери описа какво е видяла в кабинета на д-р Смит.

— Имам два въпроса — заключи тя. — Възможно ли е всяко лице да се преобрази така, че да прилича на нечие друго, или трябва да съществува някакво задължително условие, например подобна структура на костите? И ако пластичният хирург е наясно, че е в състояние да го извърши, често ли се изкушава да го стори?

След двайсет минути Кери напусна кабинета на лекаря и подкара бързо към футболното игрище. За разлика от Кери на Робин спортът не й се отдаваше и двете дълго тренираха, понеже момиченцето много държеше да стане добра играчка. Докато гледаше как дъщеря й уверено рита топката към голлинията, Кери разсъждаваше над думите на д-р Рот: „Някои хирурзи наистина променят формата на носа, на брадичката или на очите по определен модел, но ми се струва изключително странно на някого да му хрумне да претвори изцяло нечие лице, и то многократно.“

В единайсет и половина Кери махна за довиждане на Робин. Дъщеря й щеше да се прибере с най-добрата си приятелка Каси и да прекара следобеда у тях.

Няколко минути по-късно Кери вече беше на шосето за Трентън.

Беше ходила в щатския затвор няколко пъти и мрачните телени мрежи и кулите на охраната й действаха потискащо. Не изгаряше от нетърпение да влезе отново там.