Мери Хигинс Кларк
Черни рози (34)

34.

Късно същия следобед секретарката на Джеф Дорсо му позвъни по интеркома.

— Мис Тейлър е тук. Обясних й, че не сте в състояние да я приемете, след като не сте си уговорили среща. Тя обаче твърди, че няма да ви отнеме много време. Било важно да се види с вас.

След като Бет Тейлър се появяваше, без да му се обади предварително, значи наистина беше важно.

— Поканете я да влезе.

Пулсът му се ускори. Молеше се да не му съобщи, че се е случило нещо лошо с майката на Скип Риърдън. Мисис Риърдън получи инфаркт наскоро, след като синът й беше осъден, и още един преди пет години. Успя да се съвземе и от двата, като каза, че няма да умре, докато Скип е в затвора заради престъпление, което не е извършил.

Всеки ден пращаше на сина си ободрителни писма, пълни с планове за бъдещето му. Неотдавна, по време на свиждане, Джеф изслуша откъс от това, което беше пристигнало същия ден: „Тази сутрин в църквата напомних на Господ, че ако човек получава всичко, което пожелае, стига да има търпение, ние сме чакали достатъчно дълго. И знаеш ли, Скип, почувствах се великолепно. Сякаш чух глас, който изрече: «Още малко.»“

Тогава Скип се засмя тъжно: „Джеф, когато чета, почти вярвам на думите й.“

След като секретарката въведе Бет в кабинета му, Джеф заобиколи бюрото си и я целуна мило. Винаги когато я видеше, все една и съща мисъл му минаваше през ума — колко по-различен щеше да е животът на Скип, ако не беше срещнал Сузан и се бе оженил за Бет Тейлър.

Бет беше на възрастта на Скип — почти четирийсетгодишна, средна на ръст, с къса чуплива кестенява коса, живи кафяви очи и лице, от което се излъчваше интелигентност и топлота. Преди петнайсет години, когато се запознали със Скип, била учителка. После получила магистърска степен и сега работеше като методист в едно училище, което се намираше наблизо.

По изражението й личеше, че е много притеснена. Джеф я покани да седне в уютния ъгъл на стаята и каза:

— Сигурен съм, че има топло кафе. Нали ще изпиеш една чаша?

На устните на Бет за миг се появи усмивка, която бързо изчезна.

— С удоволствие.

Джеф изучаваше лицето й, докато размениха няколко най-обикновени реплики и сипваше кафето. Бет изглеждаше по-скоро разтревожена, отколкото печална. Вече беше спокоен, че всичко е наред с мисис Риърдън. Изведнъж му хрумна нещо. Господи, да не би да е срещнала някой, който не й е безразличен, и да се чуди как да уведоми Скип? Знаеше, че е възможно, дори трябваше да се случи, но Скип щеше да го преживее тежко.

Когато се разположиха удобно на масата, Бет започна направо:

— Джеф, снощи говорих със Скип по телефона. Стори ми се ужасно потиснат. Страшно съм притеснена. Чул си колко много се говори, че е време най-после да се забрани на убийците да обжалват присъдите си. Надеждата, че някой ден ще се стигне до преразглеждане на делото, явно е крепяла духа му. Без нея той не би имал сили да живее, познавам го добре. Спомена за прокурорката, която го е посетила. Сигурен е, че не му е повярвала.

— Смяташ ли, че си мисли за самоубийство? Като примерен затворник, той се ползва с доста привилегии. Би следвало да предупредя надзирателя.

— Не, не! В никакъв случай не бива да обсъждаш въпроса с когото и да било! — извика Бет. — Едва ли ще направи нещо още сега. Наясно е, че това ще убие майка му. Просто… — каза и безпомощно разпери ръце. — Джеф — изрече прочувствено тя, — не можем ли да го насърчим по някакъв начин? Вярваш ли, че ще успееш да откриеш достатъчно основания отново да обжалваш присъдата?

Ако ме беше попитала преди една седмица, разсъждаваше Джеф, щях да й отговоря, че за кой ли път съм проучил всяка подробност по делото и не съм в състояние да намеря нито една причина, за да предприема подобен ход. Намесата на Кери Макграт обаче промени нещата.

Разправи на Бет за двете жени, които Кери Макграт бе видяла в кабинета на д-р Смит, и за нарастващия й интерес към случая, като се стараеше това да не прозвучи прекалено окуражително. Докато наблюдаваше как лицето й се озари от надежда, Джеф се молеше да не стане така, че отново да доведе Бет и Скип до задънена улица.

Очите й се наляха със сълзи.

— Значи Кери Макграт е решила да се запознае с материалите от процеса?

— Определено. Тя е невероятна, Бет.

Казвайки тези думи, Джеф си представи Кери — жеста, с който прибираше зад ухото си русия кичур коса в старанието си да се съсредоточи, тъжния й поглед, докато си спомняше за баща си, слабата й, стегната фигура, мрачната, изпълнена със самоирония усмивка при споменаването на Боб Кинълен, гордостта, излъчваща се от нея, когато говореше за дъщеря си.

Чуваше леко дрезгавия й глас и виждаше свенливото изражение на лицето й, когато взе ключа от нея и й отвори вратата. Осъзнаваше, че след смъртта на баща й никой не се е грижил за нея.

— Джеф, не смяташ ли, че миналия път, когато обжалвахме присъдата, сбъркахме, като не споменахме нищо за мен?

Въпросът на Бет го върна към настоящето. Тя имаше предвид един факт, който не беше обсъждан на процеса. Няколко седмици преди смъртта на Сузан Риърдън Скип и Бет бяха подновили връзката си. Срещнали се случайно и Скип настоял да я заведе на обяд. Говорила с часове и Скип й признал, че е нещастен. Уверил я, че страшно съжалява за раздялата им. „Допуснах глупава грешка — заявил й той, — но съм на път да я поправя. От четири години съм женен за Сузан и най-малко през три от тях се чудя как можах да те изоставя.“

В деня на убийството на Сузан двамата щели да вечерят заедно. На Бет обаче й се наложило да отмени уговорката в последния момент. Скип се прибрал вкъщи и заварил Сузан да подрежда розите във вазата.

По време на процеса Джеф се съгласи с адвоката на Скип, Тим Фаръл, че показанията на Бет Тейлър щяха да бъдат нож с две остриета. Обвинението несъмнено щеше да се опита да извърти нещата така, че освен разноските по развода Скип Риърдън е имал още една сериозна причина да премахне съпругата си.

От друга страна, ако я бяха призовали за свидетел, Бет може би щеше да опровергае твърденията на д-р Смит, че Скип е болезнено ревнив към Сузан.

Преди Кери да му разкаже за д-р Смит и за копията на Сузан, Джеф смяташе, че са взели правилно решение. Но вече не беше толкова сигурен. Погледна Бет в очите.

— Кери още не знае за теб. Сега обаче искам да се срещнете и да чуе твоята история. Ако въобще имаме шанс да обжалваме отново присъдата, трябва да играем с открити карти.