Мери Хигинс Кларк
Черни рози (16)

16.

Беше съвсем очевидно, че Франк Грийн е нервен. Усмивката, която с готовност се появяваше на лицето му, за да разкрие новите му зъби, този път липсваше, докато гледаше през бюрото си към Кери.

Реакцията, която очаквах, помисли си тя. Трябваше да се сетя, че Франк не би желал точно сега, когато всички го спрягат за губернатор, някой да се рови в делото, с което се е прочул.

След като изчете вестникарските изрезки, в които се споменаваше за „убийството с черните рози“, Кери си легна и се размисли как да постъпи с д-р Смит. Дали да не се срещне с него, да го попита за дъщеря му и да потърси обяснение защо пресъздава лицето й?

Съществуваше опасност д-р Смит да отрече всичко и да я изхвърли от кабинета си. Скип Риърдън обвиняваше лекаря, че е излъгал в показанията за дъщеря си. Ако тогава го е направил, Смит не би признал нищо пред Кери след всичките тези години. А дори и да е излъгал, най-големият въпрос бе защо.

На заспиване Кери сметна, че е най-добре да започне с Франк Грийн, който бе обвинител по делото. Сега, след като му обясни причината, поради която се интересува от случая Риърдън, очевидно не очакваше да й бъде полезен или дори да отговори приятелски на въпроса:

— Смяташ ли, че е възможно доктор Смит да е излъгал в показанията си срещу Скип Риърдън?

— Кери — отвърна Грийн, — Скип Риърдън уби съпругата си. Знаеше, че му изневерява. В деня на смъртта й се обадил на счетоводителя си, за да разбере колко ще му струва разводът, и пощурял, когато чул сумата. Беше богат и Сузан се отказа от доходната кариера на модел, за да се превърне в истинска съпруга. Щеше да му излезе през носа. Ето защо да се поставя под съмнение честността на доктор Смит би било чиста загуба на време и пилеене на парите на данъкоплатците.

— Но нещо не е наред с доктор Смит — бавно изрече Кери. — Франк, не се опитвам да създавам излишни неприятности и никой повече от мен не иска да види един убиец зад решетките, но ти се заклевам, че Смит не е просто покрусен от скръб баща. Според мен не е съвсем нормален. Трябваше да видиш изражението му, когато обясняваше на мен и на Робин, че красотата би следвало да се съхранява и че на някои хора им е дадена по рождение, докато на други им се налага да я придобиват.

Грийн си погледна часовника.

— Кери, ти току-що приключи едно голямо дело. Предстои ти да се захванеш с друго. Предложена си за съдийско място. Жалко, че Робин бе оперирана от бащата на Сузан Риърдън. Ако не друго, то поне мога да твърдя, че той бе идеален свидетел. Докато говореше за дъщеря си, не изрази по никакъв начин чувствата си. Държа се толкова студено и неестествено, че се чудя как въобще му повярваха съдебните заседатели. Най-добре би било да забравиш всичко това.

Беше ясно, че срещата е приключила. Кери се изправи и каза:

— Възнамерявам да заведа Робин при друг пластичен хирург, който Джонатан ми препоръча, за да проверя дали доктор Смит си е свършил работата.

Когато се върна в кабинета си, Кери помоли секретарката да не я свързва по телефона и дълго време седя втренчена в празното пространство. Разбираше тревогата на Франк Грийн от факта, че тя се опитва да постави под съмнение показанията на главния му свидетел по делото за „убийството с черните рози“. Всеки намек за съдебна грешка със сигурност би настроил обществеността срещу Франк и би намалил шансовете му за губернаторското място.

Вероятно д-р Смит е обезумял от скръб баща, който използва уменията си, за да възкресява своята дъщеря, помисли си тя, а Скип Риърдън сигурно е един от безбройните убийци, които казват: „Не съм го извършил.“

Дори и да бе така, Кери знаеше, че няма да се откаже да търси истината. В събота, когато заведе Робин при пластичния хирург, препоръчан й от Джонатан, възнамеряваше да го попита дали негови колеги при операция биха дали съзнателно едно и също лице на няколко жени.