Мери Хигинс Кларк
Черни рози (91)

91.

След като Сай Морган се обади, Кери се върна в кабинета си. Вече беше убедена, че Джейсън Арнът е свързан по някакъв начин със смъртта на Сузан Риърдън. Трябваше обаче да почака, докато агентите на ФБР го арестуват, за да могат двамата с Франк Грийн да го разпитат.

Върху бюрото й се беше натрупала купчина съобщения, едното от които бе от Джонатан. Беше оставил номера на телефона в кабинета си в Трентън и я молеше да го потърси незабавно. Кери веднага му позвъни.

— Благодаря ти, че ми се обади, Кери. Налага ми се да дойда в Хакънсак. Искам да си поговорим. Имаш ли нещо против да те заведа на обяд?

Преди няколко седмици й заяви: „Имаш ли нещо против да те заведа на обяд, госпожо съдия?“

Кери знаеше, че Джонатан не изпусна случайно последните две думи. Джонатан беше човек с принципи. Ако в резултат на разследването й отпаднеше кандидатурата на Франк Грийн, тя трябваше да се прости с мисълта за съдийското място, макар и да се окажеше, че е права. Такава беше политиката, а освен това имаше много други висококвалифицирани юристи за поста.

— Не, разбира се, Джонатан.

— В „Солари“ в един и половина.

Кери се досещаше за причината, поради която се обаждаше Джонатан. Беше чул за убийството на д-р Смит и се тревожеше за нея и за Робин.

Набра телефонния номер на Джеф в кантората му. Той ядеше сандвич на бюрото си.

— Добре че съм седнал — отбеляза той, след като Кери го информира за Арнът.

— Агентите от ФБР ще заснемат и опишат всичко, което намерят във вилата му в Катскил. Морган се чудеше дали да преместят предметите в склад, или да поканят хората, които са били ограбени, да си разпознаят вещите на място. Каквото и да направят, когато двамата с Грийн отидем да разговаряме с Арнът, искам мисис Риърдън да бъде с нас, за да потвърди, че рамката е същата.

— Ще я помоля да отложи постъпването си в болницата с няколко дни. Един колега сутринта беше във Федералния съд. Ройс помолил обедната почивка да бъде удължена с един час. Предполага се, че счетоводителката на Джими Уийкс няма да бъде подведена под съдебна отговорност, ако му съдейства. Не би рискувал да загуби ценен свидетел, като постъпи неразумно.

— Значи идва решителният момент?

— Да.

— Обади ли се на Скип за писмото на Смит?

— Веднага след като разговаряхме с теб.

— И каква беше реакцията му?

— Разплака се. — Гласът на Джеф стана дрезгав. — И аз също. Скип ще излезе от затвора, Кери, и то благодарение на теб.

— Не, грешиш. Заслугата е твоя и на Робин.

— Ще поспорим по въпроса някой друг път, Кери. Дидри Риърдън е на другия телефон. Ще се чуем по-късно. Довечера двете с Робин не бива да оставате сами вкъщи.

Преди да излезе, за да обядва с Джонатан, Кери набра номера на мобифона на Джо Пълъмбо. Той се обади след първия сигнал:

— Пълъмбо.

— Джо, Кери е на телефона.

— Междучасието свърши. Робин е в сградата. Аз съм паркирал пред главния вход. Само той е отключен. Ще я откарам у дома и ще остана с нея и с Алисън. — Той замълча. — Не се тревожи, майко. Ще се погрижа добре за детенцето ти.

— Знам. Благодаря ти, Джо.

Беше време да се срещне с Джонатан. Докато бързаше по коридора и изтича да хване асансьора, чийто врати вече се затваряха, Кери си мислеше за липсващата брошка. Нещо в нея й беше много познато. Двете части. Цветето и пъпката като майка и дете. Мама и бебето… Чудеше се защо й се струва, че е чувала тези думи?

Джонатан вече седеше на една маса и пиеше газирана вода. Стана, щом я видя да влиза. Прегръдката му й подейства успокоително.

— Изглеждаш доста изморена, млада госпожо — отбеляза той. — Или е по-точно да кажа доста напрегната?

Винаги когато й говореше така, Кери се сещаше за баща си и беше благодарна на Джонатан, който в много отношения й го заместваше.

— Досега денят си го биваше — отвърна Кери и се настани на стола. — Разбра ли за доктор Смит?

— Грейс ми се обади. Чула за убийството по новините в десет часа, докато закусвала. Джими Уийкс явно продължава да действа. Двамата с Грейс ужасно се тревожим за Робин.

— И аз. Но Джо Пълъмбо, един от нашите следователи, е пред училището. После ще я закара у дома и няма да си тръгне, преди да се прибера от работа.

Сервитьорът застана до масата.

— Хайде да поръчаме — предложи Кери, — а след това ще те уведомя за някои неща.

Решиха да си вземат лучена супа, която им беше сервирана почти веднага. Докато ядяха, Кери му разказа за плика, пристигнал с „Федерал Експрес“ с всичките бижута и с писмото на д-р Смит.

— Срамувам се, понеже се мъчех да те разубедя да не се залавяш с разследването — тихо изрече Джонатан. — Ще направя всичко възможно да бъдеш включена в списъка за съдийските места, но ако губернаторът реши, че кандидатурата на Грийн е застрашена, нищо чудно ти да си изкупителната жертва.

— Е, все пак има надежда — отвърна Кери. — Трябва да благодарим на Грейс, че помогна на ФБР да открият крадеца. — Запозна го и с подробностите около Джейсън Арнът. — Франк Грийн вече е измислил как да се отклони вниманието на обществеността от факта, че Скип Риърдън е бил осъден несправедливо. Няма търпение да разгласи, че залавянето на крадеца, убил майката на конгресмена Пийл, е заслуга на съпругата на сенатора Джонатан Хувър. Ти си неговият най-добър приятел. В такъв случай никой няма да го обвини. Бог ми е свидетел, че си най-уважаваният политик в Ню Джърси.

Джонатан се усмихна.

— Винаги можем да преиначим истината и да заявим, че Грейс се е консултирала с Грийн и той я е накарал да се обади на ФБР. — Усмивката изчезна от лицето му. — Кери, според теб какво общо има между Робин и евентуалната връзка на Джейсън Арнът с делото „Риърдън“? Смяташ ли, че той е направил снимката й и ти я е изпратил?

— Изключено. Собственият й баща ме предупреди, че Робин е в опасност. По този начин той всъщност призна, че това е дело на Джими Уийкс.

— И каква ще е следващата крачка?

— Вероятно утре сутринта двамата с Франк Грийн ще заведем Дидри Риърдън във вилата на Джейсън Арнът в Катскил, за да разпознае миниатюрната рамка. Би следвало Арнът вече да е арестуван. Засега ще го държат в близкия затвор. Когато започнат да доказват, че е откраднал предметите от домовете на съответните семейства, ще го преместят. Според мен нямат търпение да заведат дело срещу него за убийството на майката на конгресмена Пийл. Разбира се, ако е причинил смъртта на Сузан Риърдън, ще настояваме процесът да е в нашия съд.

— А ако не пожелае да говори?

— Изпратихме листовки до всички бижутери в Ню Джърси, като, естествено, се насочихме най-вече към тези в Бъргън, понеже и Уийкс, и Арнът живеят тук. Предполагам, че някой от бижутерите ще разпознае съвременните накити и ще излезе, че са от Уийкс, докато старинната гривна вероятно е била подарена от Арнът. Когато са я намерили на ръката на Сузан, очевидно е била с нова закопчалка. Тъй като е необичайна, този, който я е поправил, сигурно ще си спомни за нея. Колкото повече неща открием, с които да уличим Арнът, толкова по-лесно ще го убедим да ни съдейства.

— Значи утре рано ще заминеш за Катскил?

— Да. Този път в никакъв случай няма да оставя Робин сама вкъщи. Ако Франк настоява да тръгнем много рано, ще помоля Алисън да дойде.

— Имам по-добра идея. Нека Робин да преспи у нас. Сутринта ще я закарам на училище или ако предпочиташ, Джо Пълъмбо ще я вземе от дома ни и ще я заведе. Знаеш, че нашата къща е с отлична алармена инсталация. Аз, естествено, ще си бъда у дома. Не се сещам дали сме ти споменавали, че дори Грейс държи в чекмеджето на нощното си шкафче пистолет. Преди години я научих как да си служи с него. Освен това Грейс ще се радва Робин да ни гостува. Напоследък доста е потисната, а дъщеря ти е такова сладко дете.

Кери се усмихна.

— Да, наистина. — Помисли малко и добави: — Джонатан, смятам, че предложението ти е добро. Аз всъщност трябва да поработя върху едно предстоящо дело, а и възнамерявам да прегледам още веднъж много внимателно материалите по случая „Риърдън“. Боя се да не съм пропуснала нещо важно, което би ми било от полза, докато разпитвам Арнът. Ще се обадя на Робин, когато се прибере от училище, за да й съобщя какви са плановете ни. Тя ще остане доволна. Луда е по теб и Грейс, а розовата гостна страшно й харесва.

— Помниш ли, че беше твоята стая?

— Да, разбира се. Как бих могла да забравя? Нали тогава заявих на братовчеда на Грейс, озеленителя, че е мошеник.