Мери Хигинс Кларк
Черни рози (81)

81.

Федералният прокурор, подпомогнат от прокурорите на окръзите Мидълсекс и Оушън, получи разрешение за обиск на къщата и на вилата на покойния Барни Хаскъл. Разделен през по-голямата част от годината от съпругата си, Барни живееше в приятно жилище с разположени на полуетажи помещения на тиха улица в Едисън, красив град, чието население се състоеше предимно от представители на средната класа. Съседите му уведомиха репортерите, че не е общувал с тях, но винаги се е държал любезно, когато се срещали лице в лице.

Във вилата му, модерна двуетажна сграда на Лонг Бийч Айланд с изглед към океана, целогодишно живееше неговата съпруга. Съседите му разказаха на следователите, че Барни прекарвал там лятото, като излизал да лови риба с лодката си; другото му хоби било дърводелството. Работилницата му беше в гаража.

Няколко съседи споделиха, че съпругата му ги е поканила, за да се похвали с масивния дъбов шкаф, който той беше направил миналата година за телевизора, видеото и радиокасетофона. Барни много му се радваше и се гордееше с него.

Следователите знаеха, че за да се съгласи да свидетелства срещу Джими Уийкс, той би трябвало да е разполагал със солидни доказателства за злоупотребите му. Известно им беше и това, че ако не ги открият бързо, хората на Джими Уийкс щяха да се доберат до тях и да ги унищожат.

Вдовицата пищеше и нареждаше, че Барни е жертва, а домът е неин, макар и на табелката до входа да стои името на горкия Барни, и никой няма право да го съсипва. Независимо от протестите й следователите разглобиха всичко, включително и дъбовия шкаф, закован за стената на гостната.

След като изкъртиха дървото от мазилката, попаднаха на сейф, достатъчно голям, за да събере архива на малък офис.

Пред вилата се насъбраха журналисти и телевизионните камери заснеха пристигането на касоразбивача, който вече беше пенсионер, но правителството все още се ползваше от услугите му. След четвърт час сейфът бе отворен и малко по-късно, в четири и петнайсет същия следобед, Лес Хауард се обади по телефона на федералния прокурор Ройс.

Намериха втори комплект от счетоводни книги на фирмата „Уийкс“, както и дневници отпреди петнайсет години, в които Барни бе вписвал срещите на Джими и си бе водил бележки за предмета на разговорите.

Ройс със задоволство научи, че са открили и кутии, пълни с копия от фактури за скъпи вещи, между които кожени палта, бижута и коли, купувани на най-различни приятелки на Джими. На тях Барни бе отбелязал: „Не са плащани данъци.“

— Златна мина — увери го Хауард. — Явно Барни е знаел старата пословица: „Винаги гледай на приятеля си като на бъдещ враг.“ Вероятно още от първия ден се е подготвял да отърве затвора, като предаде Уийкс, ако някога се стигне до дело.

Съдията беше отложил заседанието на съда за следващия ден, понеже предпочиташе да започне с нов свидетел сутринта, вместо в четири часа следобед. Това също беше добре. След като затвори телефона, Ройс продължи да се усмихва на чудесните новини и изрече на глас:

— Благодаря ти, Барни. Винаги съм вярвал, че ще успееш.

После седя известно време смълчан, обмисляйки по-нататъшните си действия.

Марта Лус, личната счетоводителка на Джими, беше призована за свидетел на защитата. Вече бе дала показания под клетва, че документите са напълно редовни и са в един екземпляр. Сега мис Лус имаше шанс да се яви като свидетел на обвинението, за да получи по-лека присъда. Според Ройс нямаше да е трудно да бъде убедена, че е в неин интерес да го стори.