Мери Хигинс Кларк
Черни рози (44)

44.

Джеф Дорсо позвъни на вратата точно в седем и половина. Отново го посрещна Робин. Момиченцето все още беше с костюма и грима на вещица. Веждите й бяха изрисувани с въглен. Дебел слой пудра покриваше лицето й, с изключение на раните по бузата и брадичката. Рошавата черна коса на перуката стигаше до раменете й.

Джеф отскочи назад.

— Уплаши ме!

— Чудесно! — възкликна въодушевено Робин. — Благодаря ви, че дойдохте навреме. Ще ходя на тържеството, което ще започне всеки момент. За най-страшния костюм е предвидена награда. Трябва да тръгвам.

— Сигурен съм, че ще спечелиш конкурса — отбеляза Джеф, докато пристъпваше във вестибюла. Подуши и добави: — Мирише на хубаво.

— Мама приготвя чеснов хляб — обясни Робин. После извика: — Мамо, пристигна мистър Дорсо.

Кухнята се намираше в задната част на къщата. Джеф се усмихна, когато вратата се отвори и Кери се появи, бършейки с кърпа ръцете си. Беше облечена в зелен панталон и зелен пуловер с качулка. Джеф забеляза как светлината, която падаше отгоре, подчертаваше златистите кичури на косата й и луничките на носа й.

Изглежда на двайсет и три-четири, помисли си той, и веднага осъзна, че топлата й усмивка не може да скрие тревогата в очите й.

— Радвам се да те видя, Джеф. Разполагай се. Ще заведа Робин до къщата на ъгъла, където ще бъде събирането им.

— Защо да не го направя аз? — предложи Джеф. — Все още не съм си свалил палтото.

— Добре — бавно отвърна Кери, преценявайки предложението. — Изчакай я, моля те, докато влезе. Искам да кажа да не я оставяш на алеята.

— Мамо! — възнегодува Робин. — Вече не ме е страх. Честна дума.

— Мен обаче ме е страх.

Джеф се чудеше какво се е случило.

— Кери, всичките ми сестри са по-малки от мен. Докато започнат да учат в колежа, аз ги изпращах и посрещах. Бог ми е свидетел, никога не съм си тръгвал, преди да се уверя, че са в безопасност. Вземай метлата, Робин. Сигурен съм, че си я приготвила.

Докато вървяха по тихата улица, Робин му разказа за колата, която я беше изплашила.

— Както обикновено, мама се държи, но на мен ми е ясно, че е притеснена. Тревожи се прекалено много за мен. Съжалявам, че не си премълчах за станалото.

Джеф спря и я погледна в очите.

— Слушай, Робин. По-лошо е да не споделиш с майка си, когато се случи нещо подобно. Обещай ми, че няма да допуснеш такава грешка.

— Обещавам. Вече се заклех пред мама. — Силно начервените й устни се разтеглиха в дяволита усмивка. — Винаги удържам на думата си, освен когато обещая, че ще стана навреме. Страшно ми е неприятно.

— И на мен — разпалено отвърна Джеф.

 

 

Пет минути по-късно, докато седеше на табуретката до кухненския плот и наблюдаваше Кери, която правеше салата, Джеф реши да подходи направо към въпроса.

— Робин ми описа сутрешното си преживяване. Наистина ли съществуват причини за безпокойство?

Кери късаше листата на марулята и ги пускаше в купата.

— Един от нашите следователи, Джо Пълъмбо, разговаря с Робин следобед и е доста притеснен. Според него всеки би се уплашил, ако някоя кола завие рязко на две-три крачки от него. Робин обаче твърди, че прозорецът откъм седалката на шофьора се отворил, появила се ръка и насочила някакъв предмет към нея. Джо предполага, че са я снимали.

Джеф усети, че гласът й трепери.

— Защо?

— Не знам. Според Франк Грийн навярно е свързано с делото, което току-що приключих. Аз обаче не смятам, че е така. Ужасявам се, като си помисля, че може би някой откачен преследва Робин. Това също е възможно. — Кери започна яростно да къса листата. — Въпросът е: какво да направя? Как да я защитя?

— Никак не е лесно човек да живее сам с подобна тревога.

— Искаш да кажеш, понеже съм разведена и у дома няма мъж, който да поеме грижата за нея? Видя лицето й. Катастрофата е станала, докато е била с баща си. Не успяла да сложи предпазния колан. А той е от онези шофьори, които натискат до края педала за газта, а после спират внезапно. Не ме интересува дали Боб Кинълен просто се фука, или обича да поема рискове. Но във всеки случай на двете с Робин ни е по-добре без него.

Тя приключи със салатата и се усмихна виновно.

— Извинявай. Струва ми се, Джеф, че не си избрал подходяща вечер да опиташ спагетите ми. Компанията ми няма да ти е особено приятна. Но както и да е. По-важни в момента са срещите ми с доктор Смит и Доли Боулс.

Докато хапваха салата и чеснов хляб, тя му разказа за разговора с д-р Смит.

— Мрази Скип Риърдън. Но това не е онази омраза, с която съм свикнала. — Забеляза, че на лицето на Джеф се появи недоумение, и добави: — Повечето от роднините на жертвата ненавиждат убиеца и искат да бъде наказан. Гневът им е примесен с толкова силна тъга, че търсят начин да излеят двете чувства. Родителите често ми дават да разглеждам снимки на детето им като бебе и при завършване на училище, описват ми колко е било добро, споменават какви награди е получило. После избухват в плач, завладени от дълбока скръб. Единият от тях, обикновено бащата, иска да бъде оставен пет минути насаме с убиеца или да дръпне шалтера. При Смит нямаше такова нещо. Той изпитваше единствено омраза.

— Какво означава това според теб?

— Или Скип Риърдън е лъжец и убиец, или доктор Смит е хранел силна неприязън към него още преди смъртта на Сузан. Ще трябва да открием дали второто отговаря на истината и какви са били отношенията между Смит и Сузан. Не забравяй, че ако съдим по собствените му думи, той не я бил виждал от дете до навършване на двайсет години. И изведнъж един ден влязла в кабинета му и се представила. От снимките е ясно, че е била невероятно красива.

Кери се изправи.

— Помисли си, докато приготвя спагетите. После ще продължа с историята на Доли Боулс за „колата на деди“…

Джеф почти не усещаше приятния вкус на спагетите със сос от миди, понеже беше погълнат от разказа на Кери за посещението й при Доли Боулс.

— Работата е в това — заключи тя, — че и обвинението, и защитата са отхвърлили възможността малкият Майкъл да се яви като надежден свидетел.

— Самият Тим Фаръл разпита Доли Боулс — отвърна Джеф. — Сега си спомних. Жената спомена, че едно петгодишно дете със забавено умствено развитие е видяло някаква кола, но аз не обърнах внимание.

— Знам, че шансовете са минимални — продължи Кери, — но Джо Пълъмбо, следователят, за който ти споменах, ми донесе материалите по делото „Риърдън“. Възнамерявам да ги прегледам, да потърся имена на мъже, с които Сузан се е забавлявала. Едва ли ще е трудно да се провери дали преди единайсет години някой от тях не е карал черен мерцедес. Възможно е, разбира се, колата да е била регистрирана под друго име или взета под наем. Тогава нищо няма да научим.

Тя стрелна с очи часовника над кухненската печка и отбеляза:

— Имаме още много време.

Джеф схвана, че Кери си мисли за прибирането на Робин.

— Кога свършва тържеството?

— В девет. Обикновено през седмицата децата не се събират, но Денят на Вси светии е по-специален за тях, нали? Какво кафе предпочиташ — еспресо или шварц? Трябва да купя машина за капучино, но все не стигам до нея.

— Еспресо. Докато си пием кафето, аз пък ще ти разкажа за Скип Риърдън и Бет Тейлър.

Когато Джеф привърши най-общо с описанието на връзката между Бет и Скип, Кери изрече бавно:

— Ясно ми е защо Тим Фаръл се е страхувал да призове Бет Тейлър за свидетел. И все пак, ако Скип Риърдън е бил влюбен в нея по време на убийството, този факт поставя под съмнение достоверността на показанията на доктор Смит.

— Точно така. Можем да предположим, че след като е видял Сузан да подрежда рози, изпратени й от друг мъж, навярно е въздъхнал облекчено и е възкликнал наум: „Прав й път!“

Телефонът на стената иззвъня и Джеф си погледна часовника.

— Нали трябваше да прибереш Робин в девет часа? Ще отида вместо теб, а ти говори спокойно по телефона.

— Благодаря ти — отвърна Кери и вдигна слушалката. — Ало? — Заслуша се и изрече с топлота в гласа: — О, ти ли си, Джонатан! Канех се да ти се обадя по-късно.

Джеф й даде знак, че излиза. Отправи се към вестибюла и си взе палтото от гардероба.

Докато вървяха, Робин сподели с Джеф, че е доволна от тържеството, макар и да не е получила първа награда за костюма си.

— Дойде братовчедката на Каси — обясни му тя. — Беше облечена в изчанчен костюм, да прилича на скелет, а майка й беше пришила отгоре кости от пилешка супа. Затова на всички им се видя по-специален. Както и да е. Благодаря ви, че ме посрещнахте, мистър Дорсо.

— Човек невинаги печели, Робин. Защо не ме наричаш просто Джеф?

В момента, в който Кери им отвори вратата, Джеф разбра, че нещо не е наред. Тя правеше неимоверни усилия да се усмихва мило, докато слушаше Робин, която ентусиазирано описваше тържеството.

Най-накрая Кери заяви:

— Стига толкова, Робин. Минава девет часът, а ти обеща…

— Веднага да си легна, без да се мотая. — Робин целуна бързо Кери. — Обичам те, мамо. Лека нощ, Джеф.

Детето заподскача нагоре по стълбите.

Джеф видя, че Кери започна да трепери. Хвана я за ръката, заведе я в кухнята и затвори вратата.

— Какво става?

Кери се опита да запази самообладание.

— Губернаторът трябваше утре да предаде за одобрение на сената имената на тримата кандидати за съдийските места. Моето щеше да бъде сред тях. Заради мен Джонатан го е помолил да изчака.

— Сенатор Хувър е постъпил така с теб? Мислех, че сте приятели. — Джеф се взря в Кери. — Момент, това свързано ли е с делото „Риърдън“ и Франк Грийн? — Преди Кери да кимне, Джеф вече знаеше отговора. — Не е честно. Но ти каза, че губернаторът ще изчака. Всъщност кандидатурата ти не е отхвърлена.

— Джонатан не би го направил. Сигурна съм. — Гласът й вече беше станал по-уверен. — Ясно ми е обаче, че никога не би поставил себе си в неудобно положение. Споменах му за срещите си с доктор Смит и Доли Боулс.

— И как реагира той?

— Не беше особено впечатлен. Смята, че като се мъча да открия нови факти по случая, поставям под съмнение способностите и почтеността на Франк Грийн и заслужавам критика, понеже пилея парите на данъкоплатците за дело, което е приключено преди десет години. Подчерта, че присъдата е била обжалвана безрезултатно пет пъти.

Поклати глава, сякаш се мъчеше да проясни съзнанието си. После извърна очи от Джеф.

— Извинявай, че ти загубих времето, Джеф, но според мен Джонатан е прав. Убиецът е в затвора. Там са го изпратили съдебните заседатели, а съдът е потвърдил вината му. Защо си мисля, че знам повече от тях? — Кери го погледна и изрече категорично: — Убиецът е в затвора и аз ще се откажа да търся истината.

Лицето на Джеф се опъна от потиснатия гняв и разочарование.

— Добре. В такъв случай довиждане, ваша светлост. Благодаря за спагетите.