Мери Хигинс Кларк
Черни рози (64)

64.

Кери погледна объркано купчината папки върху масата до бюрото си. Трябваше да се заеме с тях, защото й предстояха нови дела. Освен това се налагаше да обсъди с Франк или със заместничката му Кармен някои случаи, в които подсъдимите се признаваха за виновни в извършване на по-дребни престъпления, за да избегнат тежки присъди. Имаше толкова много работа и тя би следвало най-после да се съсредоточи върху нея.

Вместо да започне веднага, тя помоли секретарката си да потърси д-р Крейг Райкър, психиатъра, когото понякога използваше като свидетел на обвинението в дела за убийство. Райкър беше опитен, сериозен лекар, чиято философия Кери подкрепяше напълно. Според него, макар и животът да нанасяше тежки удари, човек беше длъжен да си ближе сам раните и да продължава напред. И най-важното, той умееше да парира психиатрите, които защитата подбираше като вещи лица.

Най-много го харесваше, когато на въпроса дали някой подсъдим е невменяем, той отговаряше: „Мисля, че е смахнат, но не и невменяем. Много добре е знаел какво върши, когато е влязъл в къщата на леля си и я е убил. Просто вече е бил прочел завещанието й.“

— Доктор Райкър има пациент — уведоми я секретарката. — Ще ви се обади в единайсет без десет.

Вярна на думата си, точно в единайсет без десет Джанет й съобщи, че д-р Райкър е на телефона.

— Какво е станало, Кери?

Разказа му за д-р Смит, който пресъздаваше лицето на дъщеря си.

— Отрече категорично да е оперирал Сузан — обясни тя, — което може и да е вярно. Не е изключено да я е поверил в ръцете на някой свой колега. Но това, че превръща други жени в подобие на Сузан, може ли да се сметне като израз на мъката си?

— Доста извратен начин за изразяване на мъка — отвърна Райкър. — Не я е бил виждал от бебе, така ли?

— Да.

— Що за човек е този Смит?

— Доста страховит.

— Вълк единак?

— Нещо такова.

— Кери, необходимо ми е да знам повече. Особено съществено е да се разбере дали лично той или някой негов колега я е оперирал, или пък хирургичната интервенция е била извършена, преди Сузан да се върне при него.

— Не се бях сетила за последната възможност.

— Но ако е видял след много години Сузан, която е била най-обикновена, дори грозновата млада жена, после я е оперирал, превърнал я е в красавица и е бил очарован от творението си, не е изключено да страда от еротомания.

— Какво е това?

— Психично отклонение, проявяващо се в най-различни форми. Но ако един баща, който е самотник, срещне дъщеря си след дълга раздяла, превърне я в красавица и живее с мисълта, че е извършил чудо, той попада в тази категория. Развива собственическо чувство към дъщеря си, дори се влюбва в нея. Заболяването често се среща при мъже, които преследват жени.

Кери си спомни как Дидри Риърдън й спомена, че д-р Смит се е отнасял към дъщеря си като към предмет. Разказа на д-р Райкър за петното, което Смит изтрил от бузата на Сузан, а после й изнесъл лекция колко е важно красотата да се съхрани. Предаде му и разговора между Кейт Карпентър и Барбара Томпкинс, в който младата жена споделила опасението си, че Смит я преследва.

Последва кратко мълчание.

— Кери, имам пациент. Нали ще ме държиш в течение? С интерес бих се заел с този случай.