Мери Хигинс Кларк
Черни рози (59)

59.

Д-р Смит заведе Барбара Томпкинс в „Льо Сирк“, един много луксозен и скъп ресторант в центъра на Манхатън.

— Някои жени предпочитат тихи и закътани ресторантчета, но аз смятам, че вие лично обичате по-оживените заведения, където да виждате хора и те да ви виждат — заяви той на красивата млада жена.

Когато я вземаше от апартамента й, не му убягна факта, че е готова да излезе веднага. Палтото й беше метнато на облегалката на един стол в малкия вестибюл, а чантата лежеше на седалката. Не му предложи да пийнат по нещо.

Страхува се да остане насаме с мен, помисли си той.

Но в ресторанта, където беше толкова оживено, Барбара се отпусна.

— Съвсем различно е от Олбъни — изкоментира тя. — Все още приличам на дете, което непрекъснато празнува рождения си ден.

За миг думите му я изумиха. Бяха толкова близки до изявлението на Сузан, която казваше, че е като дете, чийто живот е една безкрайна Коледа и винаги я чакат неотворени подаръци. Но от очаровано момиченце дъщеря му се бе превърнала в неблагодарна жена. Толкова малко исках от нея, разсъждаваше Смит. Нима художникът няма право да се порадва на творбата си? Защо става така, че шедьовърът се опорочава от похотливата тълпа, докато създателят му се измъчва, тъй като му е отнета възможността да го зърне?

Обля го топлина, когато забеляза, че в пълното с красиви и елегантни жени заведение мъжете тайно оглеждат Барбара. Сподели наблюдението си с нея.

Тя поклати леко глава, сякаш за да го опровергае.

— Така е — настояваше Смит. Очите му станаха студени. — Не го приемай като нещо естествено, Сузан. Звучи ми обидно.

Чак по-късно, когато приключиха с вечерята и я изпрати до апартамента й, д-р Смит се питаше дали действително я бе нарекъл Сузан. Ако и сега се беше объркал, за кой ли път повтаряше грешката?

Въздъхна и се облегна назад, затваряйки очи. Докато таксито подскачаше по улицата към центъра, Чарлс Смит си спомняше колко лесно му беше да мине покрай къщата на Сузан, когато умираше от желание да я зърне. Ако не бе излязла, за да играе голф, тя винаги седеше пред телевизора и никога не си правеше труда да пуска пердетата на огромния прозорец във всекидневната.

Виждаше я сгушена в любимия й стол, а понякога седнала до Скип Риърдън на канапето. Раменете им се допираха, краката им бяха качени на масичката. Завиждаше им заради усамотението, което той не можеше сподели с тях.

Барбара не беше омъжена. Доколкото схващаше, в живота й нямаше никой, който да означава нещо за нея. Тази вечер той я помоли да го нарича Чарлс. Сети се за гривната, която бе на ръката на Сузан в нощта, когато умря. Дали да не я подари на Барбара? Щеше ли с подобен жест да спечели обичта й?

Беше подарил на Сузан няколко бижута. Изящни бижута. Но тя започна да приема накити и от други мъже и го помоли да лъже, че са от него.

Смит почувства как въодушевлението от срещата с Барбара постепенно го напускаше. След миг осъзна, че чува за втори път гласа на шофьора на таксито:

— Спите ли, сър? Пристигнахме.