Мери Хигинс Кларк
Черни рози (33)

33.

Джими Уийкс седеше между двамата адвокати Робърт Кинълен и Антъни Бартлет в Областния федерален съд. Подборът на съдебните заседатели за процеса, на който щяха да го съдят за укриване на доходи, се влачеше безкрайно дълго и сякаш никога нямаше да свърши.

За три седмици обвинението и защитата бяха сметнали за подходящи само трима съдебни заседатели. Най-много се страхуваше от жени като тази, която разпитваха в момента. Старомодна и принципна, тя олицетворяваше моралните устои на обществото. Заяви, че е председател на Женския клуб в Уестдейл, а съпругът й — генерален директор на машиностроителна компания. Имаше двама синове, които следваха в Йейл.

Джими я изучаваше, докато й задаваха въпроси, и виждаше, че става все по-отстъпчива. Очевидно обвинението беше доволно от нея. Но от презрителния поглед, който му хвърли, разбра, че го смята за негодник.

След като съдията приключи с въпросите си, Джими Уийкс се наведе към Боб Кинълен и му каза:

— Приеми я.

— Да не си полудял? — сопна му се Боб, понеже не вярваше на ушите си.

— Довери ми се, Боби — прошепна Джими. — Само ще спечелим от нея.

Джими се втренчи в отсрещния край на масата, където седеше Барни Хаскъл, придружен от адвоката си, и невъзмутимо наблюдаваше заседанието на съда. Кинълен твърдеше, че ако Хаскъл се яви като свидетел на обвинението, той ще го съсипе, докато дава показания.

Може би да, а може би не. Джими Уийкс не беше толкова сигурен, а обичаше нещата да са изпипани. Вече се беше хванал здраво за един съдебен заседател, а след малко вероятно щеше да разполага и с още един.

До момента само беше чул, че бившата съпруга на Кинълен проявява интерес към делото „Риърдън“. Но ако тя решеше да се задълбочи, щеше да го постави в затруднено положение. Особено ако Хаскъл научеше по някакъв начин за това. Вероятно щеше да се сети, че съществува и друг начин да уреди сделката, която се опитваше да сключи с обвинението.