Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Let Me Call You Sweetheart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Черни рози

Превод: Стоянка Сербезова

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Петя Калевска

ИК „Обсидиан“ — София, 1995 г.

ISBN: 954-8240-28-9

История

  1. — Добавяне

66.

Д-р Смит си тръгна в четири и двайсет, буквално минута след като прегледа последната си пациентка, чийто коремни тлъстини беше отстранил.

Кейт Карпентър се зарадва, когато го видя, че излиза. Напоследък се притесняваше от самото му присъствие. Днес отново забеляза треперенето на ръката му, докато сваляше конците на мисис Прайс след пластичната операция на челото за премахване на бръчките. Сестрата се тревожеше не само за физическото състояние на лекаря. Беше сигурна, че страда от някакво тежко психично разстройство.

Най-много я притесняваше фактът, че няма към кого да се обърне за съвет. Чарлс Смит беше отличен хирург. Не й се искаше да бъде злепоставен или лишен от лекарски права. Ако обстоятелствата бяха по-различни, щеше да разговаря със съпругата му или с най-близкия му приятел. Но в случая с д-р Смит не можеше да го направи — съпругата му отдавна беше починала, а той, изглежда, нямаше приятели.

Сестра й беше социален работник. Джийн вероятно щеше да й каже при какъв специалист да потърси помощта, от която д-р Смит очевидно се нуждаеше. Но в момента Джийн бе на почивка в Аризона и Кейт не знаеше как да я открие.

В четири и половина се обади Барбара Томпкинс.

— Мисис Карпентър, излиза, че не съм се лъгала. Снощи доктор Смит ми позвъни по телефона и настоя да вечеряме заедно. Непрекъснато ме наричаше Сузан. Пожела да го назовавам с малкото му име. Попита ме дали имам приятел. Съжалявам, давам си сметка, че съм му безкрайно задължена, но се плаша от него и съм страшно изнервена. Улавям се, че дори докато съм на работа, се озъртам, понеже очаквам да го видя някъде. Това не бива да продължава повече.

На Кейт Карпентър й беше ясно, че трябва да предприеме нещо. Единственият човек, на когото можеше да се довери, беше майката на Робин Кинълен, Кери Макграт.

Знаеше, че тя е прокурорка в Ню Джърси, но в същото време беше и майка, признателна на д-р Смит, който бе оперирал дъщеря й след нещастен случай. Осъзнаваше обаче, че Кери Макграт е запозната с личния живот на д-р Смит по-добре от нея и от всеки друг от персонала му. Не й беше известно защо Кери се интересува от лекаря, но не смяташе, че би искала да му навреди с нещо. Кери сподели с нея, че бил разведен и имал дъщеря, която е била убита.

Чувствайки се като Юда, мисис Кейт Карпентър даде на Барбара Томпкинс номера на домашния телефон на Кери Макграт, прокурорка в съда на окръг Бъргън.