Мери Хигинс Кларк
Черни рози (23)

23.

През деветте години, откакто се разведе, Кери се запознаваше от време на време с някой мъж, но връзката никога не беше сериозна. Най-близката й приятелка бе Маргарет Ман, бивша съквартирантка от университета в Бостън. Маргарет беше дребна блондинка и докато следваха, състудентите им непрекъснато ги бъркаха. Сега тя работеше в една инвестиционна банка, живееше в собствен апартамент на Западна осемдесет и шеста улица и бе станала за Кери човекът, на когото винаги можеше да се довери. Понякога в петък Кери наемаше жена, която да стои при Робин, и ходеше в Манхатън. Вечеряха с Маргарет, после гледаха някакво шоу на Бродуей или филм или просто с часове си ядяха десерта и си говореха.

В петък вечер, след като Джеф Дорсо й остави протоколите от делото, Кери пристигна в апартамента на Маргарет и с удоволствие се отпусна на канапето пред чиния със сирене и грозде. Маргарет й подаде чаша вино.

— Да пием до дъно! Страхотна си.

Кери беше облечена в нов масленозелен костюм с дълго сако и пола до прасците. Погледна се и сви рамене.

— Благодаря ти. Най-после и аз успях да си купя нова дреха и цяла седмица се докарвам с нея.

Маргарет се изсмя.

— Помниш ли как майка ти си слагаше червило и казваше: „Човек никога не знае къде ще срещне голямата си любов.“ Права е била, нали?

— Да, струва ми се. Двамата със Сам са женени от петнайсет години и когато дойдат тук или аз и Робин им отидем на гости в Колорадо, винаги си държат ръцете.

— Де и ние да имахме този късмет! — усмихна се Маргарет. После стана сериозна: — Как е Робин? Надявам се, че раните на лицето й заздравяват.

— Мисля, че е добре. Утре ще я водя на друг пластичен хирург. Просто за консултация.

Маргарет се поколеба, преди да продължи:

— Опитвах се да намеря начин да те накарам да го направиш. Споделих в работата за катастрофата и споменах за доктор Смит. Един колега от търговския отдел, Стюарт Грант, веднага се сети за него. Каза, че жена му искала да й премахне торбичките под очите, но след като отишла на преглед, се отказала от операцията. Решила, че лекарят не е съвсем наред.

Кери изправи гръб.

— Какво е имала предвид?

— Името й е Сюзан, но той непрекъснато я наричал Сузан. Обяснил й, че ще коригира кожата под очите, но му се щяло да направи нещо и за цялото й лице, понеже у нея била заложена невероятна красота и тя си пропилявала живота, като не се възползвала от нея.

— Кога се е случило това?

— Преди три-четири години, струва ми се. О, и още нещо. Смит явно й е говорил, че човек би следвало да се отнася с отговорност към красотата. Някои хора обаче я приемали несериозно и предизвиквали ревност и насилие. — Замълча, а после попита: — Кери, какво става? Изглеждаш странно.

— Маргарет, много е важно да се изразиш точно. Наистина ли доктор Смит е споменал, че жените предизвикват ревност и насилие?

— Така каза Стюарт.

— Имаш ли номера на домашния му телефон? Искам да говоря със съпругата му.

— Да, но ми е в работата. Знам, че живеят в Гринич, но телефонът им не е включен в указателя, ето защо ще почакаш до понеделник. За какво е всичко това?

— Ще ти обясня по време на вечерята — разсеяно й отвърна Кери.

Струваше й се, че протоколите са записани на магнетофонна лента в ума й. Д-р Смит се беше заклел, че животът на дъщеря му е бил застрашен от неоснователната ревност на Скип Риърдън. Дали е излъгал? Дали Сузан е дала повод на Скип да я ревнува? И ако е било така, от кого?