Мери Хигинс Кларк
Черни рози (22)

22.

Кери предчувстваше, че и тази нощ ще будува до късно. Зачете протоколите веднага след като Джеф си тръгна, и продължи, когато Робин си легна.

В девет и половина й позвъни Грейс.

— Джонатан е на събрание, а аз съм се подпряла на възглавниците в леглото и ми се иска да си побъбря с някого. Удобно ли е?

— За теб винаги е удобно — искрено отвърна Кери.

През петнайсетте години, откакто познаваше Грейс, Кери бе станала свидетел на постепенното опустошително въздействие на болестта върху физическото й състояние. От бастуна премина към патериците и накрая — към инвалидната количка. Участваше активно във всякакви обществени занимания, докато накрая беше принудена да се затвори вкъщи. Продължи да кани приятели у дома, като ползваше услугите на службите, които организираха тържества, но сподели с Кери: „Излизането ми вече е свързано с твърде много усилия.“

Кери никога не я бе чувала да се оплаква. Когато й каза, че се възхищава на смелостта й, Грейс отвърна: „Просто нямам избор.“

След като си побъбриха известно време, стана ясно, че тази вечер Грейс не се обажда случайно.

— Кери, днес сте обядвали с Джонатан. Ще бъда съвсем откровена — той е притеснен.

Кери я изслуша, докато й обясняваше причините за тревогата на Джонатан. Грейс завърши с думите: Кери, след двайсет години, прекарани в сената, Джонатан има голяма власт, но тя не е достатъчна, за да убеди губернатора да те назначи на съдийското място, ако поставиш в неудобно положение приемника, който сам е избрал. — Сякаш между другото Грейс добави: — Не съм споменала пред Джонатан, че се каня да ти позвъня.

Сигурно си е изпуснал нервите пред Грейс, помисли си Кери. Чудя се как би се почувствала, ако види с какво се занимавам в момента. Макар и през цялото време да усещаше, че говори уклончиво, направи всичко възможно да увери Грейс, че няма намерение, нито желание да възбужда духовете.

— Грейс, може да се окаже, че доктор Смит е дал лъжливи показания. Тогава според мен Франк Грийн ще си спечели възхищението и уважението на хората, ако препоръча делото „Риърдън“ да бъде преразгледано. Едва ли някой би го упрекнал, че добросъвестно е разчитал на главния си свидетел. Не е имало причини да се съмнява в него. Всъщност аз не твърдя — добави тя, — че Скип Риърдън е осъден несправедливо. Просто случайно се натъкнах на факт, който ме смущава, и няма да се успокоя, докато не разбера какво се крие зад него.

След като разговорът приключи, Кери продължи да чете протоколите. Когато най-накрая реши да спре, беше изписала няколко страници с бележки и въпроси.

Черни рози за любимата. Излъгал ли е Скип Риърдън, че не ги е изпратил той? Ако е казал истината, тогава от кого са били?

Доли Боулс, детегледачката, която в нощта на убийството била наета в отсрещната къща, твърдеше, че в девет часа видяла пред дома на семейство Риърдън някаква кола. Но съседите имали гости и на улицата били паркирани много коли. Доли е била доста неубедителен свидетел. Франк Грийн споменаваше факта, че до момента само за тази година тя се е обаждала шест пъти, за да съобщи за „подозрителни личности“ в околността. При проверката се установявало, че човекът е най-обикновен доставчик. Ето защо никой не повярвал на думите й. Кери беше сигурна, че съдебните заседатели не са обърнали внимание на показанията й.

Скип Риърдън никога не се бе забърквал в нещо, което да му създаде неприятности със закона. Всички го смятали за сериозен мъж. Въпреки това били призовани само двама души, които да свидетелстват в негова полза. Защо?

В периода преди и след смъртта на Сузан Риърдън в Алпайн били извършени няколко обира. Скип Риърдън твърдеше, че един от накитите на Сузан липсвал, а голямата спалня била претърсена. Но на тоалетната масичка на съпругата му имало кутия, пълна с ценни бижута, и призованата от обвинението домашна прислужница на семейство Риърдън обяснила, че Сузан винаги оставяла стаята в пълен безпорядък: „Обличаше по три-четири рокли и ако не се харесаше в тях, ги пускаше на пода. Непрекъснато разсипваше пудра на тоалетната масичка, навсякъде се търкаляха хавлиени кърпи. Често ми идваше да напусна.“

Докато си сваляше дрехите, за да си легне, Кери обмисляше прочетеното. Реши да направи две неща: да си запише час при д-р Смит, за да разговаря с него, и да посети Скип Риърдън в затвора в Трентън.