Мери Хигинс Кларк
Черни рози (70)

70.

Джейсън Арнът почти не спа през цялата нощ. Чудеше се как да разтълкува обаждането на прокурорката Кери Макграт, макар и, както тактично се изразяваше тя, да беше „неофициално“.

Към седем часа взе решение. Щеше да й позвъни и любезно, но сдържано да й обясни, че с удоволствие ще се види с нея, ако, разбира се, срещата няма да продължи прекалено дълго. Щеше да се извини, че му предстои да заминава по работа.

В Катскил, каза си той. Там ще се скрия. Никой няма да ме намери. Междувременно всички ще забравят за кражбата и за снимката. Просто не мога да се държа така, сякаш нищо не се е случило.

След като вече реши как да постъпи, той потъна в дълбок сън. Обикновено спеше така, когато се прибереше спокоен у дома след някой успешен удар.

В девет и половина, веднага щом се събуди, той се обади на Кери Макграт. Тя вдигна слушалката още след първия сигнал. Джейсън с облекчение долови признателността в тона й, която изглеждаше неподправена.

— Мистър Арнът, много ви благодаря, че ме потърсихте. Уверявам ви, че срещата ни ще бъде неофициална. Разбрах, че преди години сте били приятел на Сузан Риърдън и често сте й давали съвети при покупката на антични предмети. Изникна нещо ново във връзка с този случай и аз ще ви бъда задължена, ако обсъдим заедно взаимоотношенията между Сузан и баща й, доктор Чарлс Смит. Обещавам, че ще ви отнема само няколко минути.

Беше искрена. Джейсън винаги усещаше фалша. Всъщност бе направил кариера от тази своя способност. Щеше обаче да му е трудно да разговаря за Сузан. Често беше пазарувал с нея, както вчера с Вира Шелби Тод. Сузан бе присъствала на приемите в къщата му, но това бе вярно и за десетки други хора и едва ли означаваше нещо.

Джейсън отстъпи пред обяснението на Кери, че в един часа има друг ангажимент и би искала да го посети след час.