Мери Хигинс Кларк
Черни рози (20)

20.

Точно в шест и половина вечерта входният звънец накара Робин да се затича, за да посрещне Джеф Дорсо. Кери я бе предупредила за посещението му. Обясни й, че ще обсъждат някакво дело в продължение на около половин час. Робин обеща да вечеря рано и да довърши домашното си в своята стая, докато Кери е заета. В замяна на това й бе разрешено да остане по-дълго пред телевизора.

Изгледа Дорсо благосклонно и го въведе във всекидневната.

— Мама ей сега ще дойде, а аз съм Робин.

— Аз пък съм Джеф Дорсо. Представям си как изглежда тоя, с който си се била — рече Джеф и посочи към белезите на лицето й.

Робин се усмихна.

— Смлях го. Всъщност удариха колата, в която се возех, и хвърчащите стъкла ме нарязаха.

— Струва ми се, че следите скоро ще изчезнат.

— И доктор Смит, пластичният хирург, твърди същото. Мама ми спомена, че го познавате. На мен ми е противен.

— Робин! — извика Кери, която току-що беше слязла от горния етаж.

— Какви думи от устата на едно дете! — засмя се Дорсо. — Кери, радвам се, че те виждам.

— И аз, Джеф — отвърна Кери. Надявам се да е за хубаво, помисли си тя и се втренчи в издутото куфарче под мишницата му. — Робин…

— Знам, време е да се заловя с домашното — рече весело момиченцето. — Не съм от най-прилежните — обясни то на Дорсо. — В бележника ми пише, че трябва да се старая повече.

— И също да не говориш в час — напомни й Кери.

— Да, защото, когато с приятелката ми свършим някоя задача по-рано от останалите, започваме да си бъбрим. Както и да е. — Робин махна с ръка и се отправи към стълбището.

Джеф Дорсо се усмихна.

— Много е сладка, Кери, истинска красавица. След пет-шест години ще ти се налага да барикадираш вратата.

— Не особено приятна перспектива. Какво предпочиташ, Джеф — кафе, сок или чаша вино?

— Благодаря, нищо. Обещах да не ти отнемам много време. — Сложи куфарчето на масата. Искаш ли да погледнеш какво съм донесъл?

— Разбира се.

Кери седна до него на канапето, а Джеф извади два големи подвързани тома.

— Протоколите от делото. Хиляда страници. Ако искаш да разбереш какво точно стана, предлагам да ги изчетеш внимателно. Ще си призная, че се срамувам от защитата, която изградихме. Знам, че Скип трябваше да даде показания, но не беше подготвен както трябва. Свидетелите на обвинението не бяха разпитани обстойно. А ние осигурихме само двама свидетели вместо двайсет.

— Защо се получи така?

— Бях най-младият адвокат, започнал неотдавна във „Фаръл и Строс“. Преди години Фаръл несъмнено беше добър защитник. Но когато Скип Риърдън го нае, славата му беше вече отминала и бе доста изчерпан. Просто не му се занимаваше с убийства. Според мен Скип щеше да се чувства доста по-сигурен с адвокат без такъв опит, но с повече смелост.

— А ти не можа ли да помогнеш?

— Не. Току-що бях завършил и много неща не ми бяха ясни. Почти не участвах в процеса. Фаръл ме ползваше като момче за всичко. Макар и без практика, ми стана ясно, че делото се води неправилно.

— И Франк Грийн направи Риърдън на пух и прах по време на разпита, така ли?

— Докато четеш, ще видиш, че накара Скип да признае за скандала си със Сузан същата сутрин, за разговора със счетоводителя относно последствията от развода, за повторния скандал в шест часа вечерта, когато се прибрал вкъщи. Съдебният лекар определи, че смъртта е настъпила между шест и осем часа. Ето защо от признанията на Скип излезе, че спокойно е могъл да убие жена си.

— Според написаното във вестника Скип твърди, че се върнал в офиса, пийнал си и заспал. Доста е неубедително — изкоментира Кери.

— Неубедително, но вярно. Скип е бил преуспяващ строителен предприемач предимно на скъпи жилища, макар че по онова време вече се занимавал и с търговски обекти. Прекарваше голяма част от деня си в службата, за да не изпуска от око сделките си, но обичал понякога да облича работни дрехи и да ходи по строежите. Точно това бил направил, преди да се върне в офиса си. Бил уморен. — Джеф отвори първия том. — Проучил съм показанията и на Смит, и на Скип. Основният проблем е, че някой друг е бил замесен, и то мъж. Всъщност Скип е бил убеден, че Сузан има връзки с различни мъже. Причината за втория скандал била, че я заварил да подрежда букет от рози — в пресата мисля ги нарекоха „черни рози за любимата“. Прокурорът твърдеше, че изпаднал в ярост, удушил я и разпръснал розите върху трупа й. Той, естествено, се закле, че не е вярно. Когато излизал от къщата, Сузан продължавала весело да се суети около цветята.

— Някой провери ли в цветарските магазини кой ги е поръчал? След като Скип не ги е занесъл, значи е бил някой друг.

— Фаръл се погрижи поне за това. Разпитаха всички собственици на цветарски магазини в окръг Бъргън. Нищо.

— Ясно.

Джеф се изправи.

— Кери, знам, че искам прекалено много от теб, но бих те помолил да прочетеш протоколите и да обърнеш особено внимание на показанията на доктор Смит. Помисли си дали не предпочиташ да съм с теб, когато го питаш защо пресъздава лицето на дъщеря си.

Кери изпрати Джеф и му обеща:

— Ще ти се обадя след няколко дни.

На вратата той се спря и се обърна към нея:

— Бих желал да направиш още нещо. Ела с мен в затвора в Трентън. Разговаряй със Скип. Кълна се, че когато нещастният мъж ти разкаже всичко, ще разбереш каква е истината.