Мери Хигинс Кларк
Черни рози (41)

41.

— Е, съдебните заседатели са вече определени, и то доста сполучливо — каза Боб Кинълен на клиента си с радост, която всъщност не изпитваше.

Джими Уийкс го изгледа навъсено.

— Боби, с някои изключения съдебните заседатели не стават за нищо.

— Трябва да ми се довериш.

Литъни Бартлет подкрепи зет си.

— Боб е прав, Джими. Повярвай му.

Бартлет стрелна с очи далечния край на масата, където Барни Хаскъл седеше с мрачно изражение, подпрял с ръце главата си. Забеляза, че и Боб е вперил очи в Хаскъл, и знаеше за какво си мисли.

Хаскъл е диабетик. Едва ли ще рискува да прекара дълги години в затвора. Разполага с дати, факти и цифри, които трудно ще опровергаем… Известно му е всичко за Сузан.

Делото започваше на следващата сутрин. След като напусна съдебната зала, Джими Уийкс се отправи към колата си. Шофьорът му отвори вратата и той се отпусна на седалката, без да изръмжи обичайното си „довиждане“.

Кинълен и Бартлет гледаха потеглящата кола.

— Връщам се в кантората — каза Кинълен на тъста си. — Имам много работа.

Бартлет кимна.

— И аз така смятам — прозвуча безучастно гласът му. — Ще се видим утре сутринта, Боб.

Да, наистина, мислеше си Кинълен, докато крачеше към паркинга. Разграничаваш се от мен, за да си далеч, ако се забъркам в някоя каша.

Знаеше, че Бартлет разполага с милиони. Дори и Джими Уийкс да получеше присъда и кантората да фалираше, при него всичко щеше да е наред. Сигурно щеше да прекарва по-дълго в Палм Бийч със съпругата си, Алис старша.

Аз поемам всички рискове, продължи да разсъждава Боб Кинълен, докато подаваше разписката на служителката в гаража. И ще понеса последиците от провала. Сигурно съществува причина Джими Уийкс да настоява онази жена, Уагнър, да влезе в състава на съдебните заседатели, но каква е тя?