Мери Хигинс Кларк
Черни рози (28)

28.

Доли Боулс се премести при дъщеря си в Алпайн преди дванайсет години, когато съпругът й почина. Не искаше да й се натрапва, но истината бе, че се страхуваше да остане сама. Пък и не смяташе, че би могла да остане в къщата, където бе живяла с мъжа си.

Всъщност за страха й съществуваше психологическа причина. Много отдавна, още като дете, тя бе отворила на някакъв доставчик, който се бе оказал крадец. Все още имаше кошмари при спомена как бе завързал нея и майка й и бе претършувал къщата. Ето защо сега беше склонна да се съмнява във всеки непознат и няколко пъти ядоса зет си, като пусна алармената инсталация, докато стоеше сама вкъщи и чу странни звуци или видя на улицата мъж, чието лице не й бе познато.

Дъщеря й Дороти и зет й Лу пътуваха често. Децата им все още бяха при тях, когато Дороти се премести в къщата и започна да помага при отглеждането им. Но през последните няколко години те вече се бяха отделили и Доли се чудеше какво да прави. Опитваше се да върши нещо в домакинството, но прислужницата, която живееше със семейството, не се нуждаеше от помощта й.

Доли разполагаше с много свободно време и стана детегледачката на квартала — занимание, което страшно й допадаше. Обичаше малките деца и с удоволствие им четеше и играеше с тях, когато я наемеха за няколко часа в денонощието. Всички я харесваха. Единственото, което дразнеше родителите, бяха прекалено честите й обаждания в полицията, за да съобщава за подозрителни личности. Но след като бе призована за свидетел по делото за убийството на Сузан Риърдън, се отказа да звъни в участъка. Винаги когато се сетеше за процеса, се разтреперваше. Прокурорът я изкара пълна глупачка. Дороти и Лу бяха съсипани. Тогава дъщеря й я смъмри: „Майко, помолих те да не даваш показания в полицията.“

Но Доли чувстваше, че е длъжна да го стори. Познаваше Скип Риърдън. Този човек й допадаше и тя реши, че трябва да се опита да му помогне. Освен това, наистина беше видяла онази кола. Петгодишният Майкъл, за когото се грижеше онази нощ, също бе забелязал колата. Но детето беше със забавено умствено развитие и адвокатът на Скип я предупреди да не споменава за него.

Преди да застане на свидетелското място, мистър Фаръл й обясни: „Този факт само ще ни навреди. От вас се иска да опишете какво сте видели — черната лимузина, която в девет часа вечерта е била паркирана пред дома на семейство Риърдън и след няколко минути си е тръгнала.“

Беше сигурна, че е различила по една от цифрите и от буквите — 3 и М. Но прокурорът, застанал в задната част на залата, вдигна някаква табела с регистрационен номер, а тя не успя да я разчете. На всичко отгоре я накара да признае, че обича много Скип Риърдън, понеже веднъж през нощта й помогнал да изкара колата си, която била заседнала в снежна преспа.

Проявената към нея любезност не означаваше непременно, че Скип не би могъл да бъде убиец, и Доли си даваше сметка за това. Но сърцето й подсказваше, че е невинен, и тя всяка нощ се молеше за него. И досега, ако й се случеше да гледа дете в някоя къща на улицата, където се намираше домът на Риърдън, тя се взираше през прозореца и си мислеше за вечерта, в която бе убита Сузан. Спомняше си как малкият Майкъл — семейството отдавна бе напуснало квартала, — който вече бе станал на петнайсет години, посочи към непознатата черна кола и каза: „Колата на деди.“

Доли нямаше как да знае, че в тази неделна вечер, докато се взира през прозореца към къщата, която преди принадлежеше на семейство Риърдън, на десетина мили оттук, във Вила Чезаре в Хилсдей, Джеф Дорсо и Кери Макграт говорят за нея.