Мери Хигинс Кларк
Черни рози (63)

63.

Боб Кинълен научи за убийството на Барни Хаскъл и Марк Йънг чак в девет без десет, когато влезе в съда и репортерите го наобиколиха. Веднага щом чу какво се е случило, осъзна, че всъщност го е очаквал.

Как е могъл Хаскъл да бъде толкова глупав, че да се надява Джими да го остави да свидетелства срещу него?

Успя да се престори на силно изненадан и да звучи убедително, когато в отговор на въпрос заяви, че смъртта на Хаскъл по никакъв начин няма да промени стратегията на защитата на мистър Уийкс.

— Джеймс Форест Уийкс е невинен — отбеляза той. — Каквато и сделка да се опитваше да сключи мистър Хаскъл с федералния прокурор, той щеше да бъде разобличен като заинтересована страна и показанията му щяха да бъдат сметнати за неверни. Искрено съжалявам за смъртта на мистър Хаскъл и на моя колега и приятел Марк Йънг.

Съумя да влезе в един асансьор и да избяга от репортерите на втория етаж. Джими вече беше в съдебната зала.

— Чу ли за Хаскъл?

— Да.

— Никой не е застрахован. Тия крадци са навсякъде.

— И аз така смятам, Джими.

— Сега на игрището ще стане по-спокойно, нали Боби?

— Бих казал, да.

— Но на мен не ми харесва спокойствието на игрището.

— Знам, Джими.

— Радвам се, че знаеш.

Боб започна предпазливо:

— Джими, някой е изпратил на бившата ми съпруга снимката на дъщеря ни Робин. Била е направена във вторник, когато детето излизало от къщи, за да отиде на училище. Човекът я снимал от колата си, а после рязко завил пред нея. Робин си помислила, че колата ще се качи на тротоара и ще я прегази.

— Нали ти е ясно колко много вицове има за шофьорите от Ню Джърси, Боби?

— Джими, няма да допусна с дъщеря ми да се случи нещо.

— Не разбирам за какво говориш, Боби. Кога ще направят бившата ти жена съдия, за да се махне от прокуратурата? Не бива да се бърка в чуждите работи.

Боб осъзна, че е получил отговор на въпроса си. Някой от хората на Джими беше снимал Робин. Той самият би трябвало да принуди Кери да прекрати разследването по делото „Риърдън“. А също и да отърве Джими от затвора.

— Добро утро, Джими. Добро утро, Боб.

Боб вдигна очи и видя тъста си, Антъни Бартлет, който се отпусна на стола до Джими.

— Мъчно ми е за Хаскъл и Йънг — измърмори Бартлет.

— Жалко наистина — съгласи се Джими.

В този момент представителят на шерифа даде знак на прокурора, на Боб и на Бартлет да се приближат до съдията. Съдията Бентън заяви с печална физиономия:

— Предполагам, че сте чули за трагедията, сполетяла мистър Хаскъл и мистър Йънг. — Адвокатите кимнаха мълчаливо. — Колкото и да е тежко, не можем да прекъснем процеса, понеже работим по него от два месеца. За щастие съдебните заседатели вече са поставени в изолация и нямат достъп до никаква информация, включително и до спекулациите, че мистър Уийкс е замесен в убийството. Просто ще им съобщя, че след като мистър Хаскъл и мистър Йънг не са в залата, значи обвинението срещу мистър Хаскъл е оттеглено. Ще ги предупредя да не коментират този факт и да не позволят той да повлияе по някакъв начин на процеса срещу мистър Уийкс. И така, да започваме.

Съдебните заседатели влязоха един след друг и заеха местата си. Боб забеляза въпросителните им погледи, докато се взираха в празните столове на Хаскъл и Йънг. Съдията им даваше указания да не обсъждат случилото се, но Боб беше наясно, че точно това правят. Предполагат, че е признал за виновен Хаскъл, помисли си Боб, което въобще не е от полза за нас.

Боб разсъждаваше колко зле ще се отрази този факт на Уийкс. Очите му се спряха на съдебен заседател номер десет — Лилиан Уагнър. Уагнър, известна личност, горда със своя съпруг и със синовете си, които бяха учили в най-престижните университети, и осъзнаваща стабилното си социално положение, щеше да създаде сериозни проблеми. Сигурно съществуваше причина Джими да настоява да бъде избрана.

Боб не знаеше, че точно преди поставянето на съдебните заседатели в изолация един „съдружник“ на Джими Уийкс се бе срещнал с Алфред Уайт, съдебен заседател номер две. Уийкс беше разбрал, че съпругата на Уайт е неизлечимо болна и той е почти разорен от разходите за лекарствата й. Отчаян, мистър Уайт се беше съгласил да приеме сто хиляди долара, обещавайки, че ще признае Джими Уийкс за невинен.