Мери Хигинс Кларк
Черни рози (85)

85.

Във вторник сутринта, когато Джеф Дорсо дойде на работа в девет часа, завари Дидри Риърдън и Бет Тейлър в приемната на кантората.

Бет се извини от името на двете.

— Джеф, съжалявам, че пристигнахме, без да те предупредим, но утре сутринта Дидри трябва да постъпи в болницата, за да я оперират. Знам, че ще се успокои, ако поговори няколко минути с теб и ти даде снимката на Сузан, за която ти спомена онзи ден.

Дидри Риърдън го гледаше тревожно.

— Дидри — сърдечно я подкани Джеф, — вече сме се разбрали, че не е необходимо да се оправдаваш, когато идваш при мен. Нали си майката на най-важния ми клиент?

— Добре. Просто ми е съвестно, че ти губя времето — измърмори Дидри Риърдън с усмивка на облекчение, когато Джеф хвана ръцете й. — Толкова ми е неудобно, че миналата седмица нахълтах в кабинета на очарователната Кери Макграт и се държах с нея така, сякаш е негодница. А после научих, че са заплашвали детето й, понеже тя се мъчи да помогне на сина ми.

— Кери е наясно в какво състояние си била. Хайде да влезем в кабинета ми. Сигурен съм, че кафето е готово.

— Ще останем само пет минути — обеща Бет, когато Джеф сложи каната с кафето пред нея. — И няма да ти губим времето, като ти обясняваме какво блаженство е за нас да мислим, че най-после съществува реална надежда Скип да излезе от затвора. Знаеш как се чувстваме и колко сме ти благодарни за всичко, което направи за нас.

— Вчера следобед Кери се е срещнала с доктор Смит — заяви Джеф. — Смята, че той най-после ще проговори. Но има и други новини. — Разказа им за документацията на Барни Хаскъл. — Най-сетне може би ще успеем да проследим откъде идват бижутата, които според нас Джими Уийкс е подарил на Сузан.

— Това е една от причините за посещението ни при теб — отбеляза Дидри Риърдън. — Нали споменах, че разполагам със снимка, на която Сузан носи изчезналата старинна брошка с диамантите? В събота вечер, веднага щом се върнах от затвора, започнах да я търся, но не я открих. В неделя и понеделник прерових апартамента. Нямаше я никъде. Изведнъж се сетих, че я бях пъхнала в найлоново калъфче и я държах при личните си документи. Както и да е, най-накрая я намерих. След като онзи ден толкова много говорихме за бижутата, нищо чудно да се окаже, че е важно снимката да е у вас.

Подаде му кафяв плик. Джеф извади от него сгъната страница от „Палисейдс Къмюнити Лайф“, един от местните седмични вестници. Отвори я и забеляза, че е от 24 април, отпреди близо единайсет години и около месец преди смъртта на Сузан Риърдън.

Груповата снимка на членовете на Палисейдс Кънтри Клъб заемаше голяма част от страницата. Веднага позна Сузан Риърдън. Забележителната й красота се открояваше на фона на всички останали. Беше леко обърната настрани и фотоапаратът бе уловил ясно лъскавите диаманти на ревера на сакото й.

— Това е брошката, която изчезна — обясни Дидри и я посочи. — Но Скип не помни кога за последен път я е видял на нея.

— Радвам се, че ми донесе снимката — отвърна Джеф. — След като получим копие от документите на Барни Хаскъл, може би ще разберем откъде я е имала.

Беше болезнено да гледа плахата надежда, изписана на лицата им. Дано не ги подведа, молеше се наум Джеф, докато ги изпращаше. На вратата прегърна Дидри.

— А сега само да мине операцията и ще се чувстваш по-добре. Не бива да си болна, когато освободят Скип.

— Джеф, да не мислиш, че след като минах през ада, ще умра точно сега?

Джеф проведе няколко телефонни разговора, провери някои неща и реши да се обади на Кери. Предполагам, че ще настоява да й изпратя по факса снимката на Сузан, разсъждаваше Джеф. Или просто искам да я чуя, призна пред себе си той.

Когато секретарката му го свърза, от уплашения глас на Кери го побиха тръпки.

— Току-що отворих един плик на „Федерал Експрес“, изпратен от доктор Смит до мен. Вътре беше кутията с бижутата на Сузан и картичката, която сигурно е придружавала розите. Има и писмо. Джеф, Смит признава, че е излъгал за Скип и за накитите. Твърди, че когато получа пратката, той ще се е самоубил.

— Господи, Кери, той ли…

— Не, не я е убил той, Джеф. Току-що ми позвъни мисис Карпентър от клиниката. Доктор Смит не се явил на работа, телефонът му не отговарял и тя отишла до къщата му. Вратата била открехната и сестрата влязла вътре. Намерила трупа му на пода във вестибюла. Бил застрелян, а къщата била претърсена. Джеф, дали някой го е направил, понеже не е искал Чарлс Смит да промени показанията си, и се е мъчел да открие бижутата? Кой е този човек? Дали Робин няма да е следващата жертва?